ВА̀ШЕНСКИ

ВА̀ШЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до или е свързан с родния край на лицето, с което се говори. През всичкото време Куминов ме разпитва за плакатите на вашенското аязмо. К. Караславов, ОХ I, 217. — Все не стига, господине, уж имам малко нивици, ама по нашите балкани не се ражда. Гол камък е то, не е като вашенската земя. Ст. Марков, ДБ, 157. Змейнова сестра Еленка, / тя на Марийка думаше : / — Марийке, снаа братова, / събличай дреи [дрехи] вашенски, / вашенски дреи вълнени, / обличай дреи нашенски, / нашенски дреи змейнови. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 29. Вашенска носия. Вашенски обичай.

2. Като същ. вашенско ср. Разг. Родният край на лицето, с което се говори. — Умря ми жената .. Дирих да повторя .. Питам Мариница: няма ли по вашенско да се намери някоя да се привие. Елин Пелин, Съч. II, 93.

ВА̀ШЕНСКИ

ВА̀ШЕНСКИ. Нареч. от прил. вашенски. Разг. Обикн. в съчет. По вашенски. Както е в родния край на лицето, с което се говори. Облича се по вашенски. △ Говори по вашенски.

Списък на думите по буква