ВАЯ̀ТЕЛСТВО

ВАЯ̀ТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Вид изобразително изкуство, чиито творби имат обемна форма и се изпълняват от твърди или пластични материали; скулптура. Тая статуя се счита за едно от най-големите произведения на ваятелството. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 151. Поколения от артисти бяха изразили през вековете с архитектура, живопис и ваятелство символите на извратеното от католицизма християнство. Д. Димов, ОД, 150. — А моделирането, ваятелството е моята стихия! Д. Калфов, Избр. разк., 299. Влезли в черковата .., но не погледнали на двата реда мряморни статуи, накичени със скъпоценни венци — великолепно произведение на ваятелството. Ст. Ботьов, К (превод), 85.

Списък на думите по буква