ВБЕСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВБЕСЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вбеся като прил. 1. Който е обхванат от силен гняв, ярост. Една данъчна инспекторка трябвало да иска охрана от полицията заради вбесен търговец, който.. се опитал да се саморазправи с нея. 24 часа, 2000, бр. 199, 8. Още същата вечер той разказа на майка си за срещата в кафенето, срещу което получи от вбесената шивачка възнаграждение десет лева. Й. Попов, ИЖП, 15. Като обясни колко мрази да ѝ се налагат, тя профуча край вбесените си родители и тръшна вратата след себе си.

2. Който изразява силен гняв, ярост. Тя посрещна спокойно вбесения му поглед, сигурна в правотата си.