ВБЍВАМ

ВБЍВАМ, -аш, несв.; вбѝя, -ѝеш, мин. св. вбѝх, прич. мин. страд. вбит, св., прех. Обикн. с предл. в. Вкарвам със сила остър предмет вътре в нещо или със силно чукане, удряне; забивам. — Ще избиете дупка в камъка направо, ще вбиете клин, голям. Сетне — скоби. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 603. На празните доскоро пустеещи места парни чукове вбиваха в земята железобетонни цилиндри. Г. Готев, ПШ, 86. И повторно в гърди му като вби / ханджара, викна стръвният убиец: / — Мен нейни думи — тебе моя нож! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 95. вбивам се, вбия се страд.

ВБЍВАМ СЕ несв.; вбѝя се св., непрех. С предл. в. 1. Прониквам, навлизам навътре в нещо. Арсо сграбчи с две ръце горните редове на бодливия тел .. Той не почувствува колко дълбоко се вбиха в дланите ръждивите шипове на тела. ВН, 1960, бр. 2623, 4. Тримата решиха четата да се вбие в един гъст лещак, .. и така да изчакат стъмняването, а през нощта да се измъкнат незабелязано от обръча. Д. Ангелов, ЖС, 421.

2. Прен. Прониквам дълбоко в съзнанието. В съзнанието му неволно беше се вбило числото 13, на което окончаваше поредният номер на Евгени Милев в списъка. Д. Ангелов, ЖС, 602.

Вбивам / вбия в главата на някого нещо. Разг. С повтаряне, с напомняне правя нещо да залегне в съзнанието на някого и трайно да го запомни, запамети. — Постоянно трябва да им вбивам в главата най-елементарни истини — измърмори Манчев. К. Калчев, СТ, 35. Вбивам / вбия клин. Книж. Развалям добрите отношения между приятели, приятелски страни, внасям разцепление между съюзници. Вбивам се / вбия се като клин (клинец) в нещо. Оставам дълбоко, силно, трайно в нещо (памет, съзнание и под.). Той се вторачи напред и настрани, но никъде не се мярна оная пъстра блуза, с която девойката бе облечена снощи и която като клинец се вби в паметта му. Г. Караславов, ОХ IV, 371. Вбивам си / вбия си в главата нещо. Разг. Втълпявам си нещо, което остава трайно, дълбоко в съзнанието ми.

Списък на думите по буква