ВГЛЪБЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВГЛЪБЯ̀ВАМ, -аш, несв.; вглъбя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Рядко. Книж. Съсредоточавам, вдълбочавам (обикн. поглед). Детето вглъби погледа си: съобразяваше нещо. После устните му потрепераха: — ...татко Нахим беше добър...О, добър! А. Страшимиров, Съч. V, 249.
ВГЛЪБЯ̀ВАМ СЕ несв.; вглъбя̀ се св., непрех. Книж. Обикн. с предл. в.1. Намирам се, врязвам се навътре в някаква плоскост, повърхност. Те стигнаха до един широк коридор, кривнаха наляво. По начупените в различни форми стени се вглъбяваха ниши. Н. Стефанова, ОС, 194.
2. Обикн. за пътека и под. — врязвам се навътре в нещо (гора, местност и под.) или в дълбочина. Черна ивица сечеше зеленината на нивите на тая страна, вглъбяваше се и лъкатушеше като коритото на река. Й. Йовков, Ж 1945, 122. Пътечка лъкати и се вглъбява / навътре в сенки смолесто прохладни. Бл. Димитрова, Л, 65.
3. Навлизам навътре или надълбоко в нещо (местност и под.). Вятърът шумоли в листата им [на дърветата], вглъбява се надолу из урвата и чине ви се, че слушате да тече на дъното на дола някоя река. Ив. Вазов, Съч. XVI, 12. Не зная как се в тоя лес вглъбих, / .. кога от правий път се отклоних! К. Величков, Ад (превод), 5.
4. За очи — поради рязка, внезапна промяна в израза изглеждам така, като че ли хлътвам навътре. Домакинята разля неспокойна усмивка по загорялото си от годините лице, тя почувствува предстоящата буря. Еврейката се дигна бавно; бледомаслинени‑
те ѝ очи се вглъбиха и загоряха. А. Страшимиров, Съч. V, 166. Лицето му мигом покри смъртна бледина, очите се вглъбиха и замръзнаха със стъклен блясък. Помислих, че ще падне. Г. Райчев, Избр. съч. I, 207-208.
5. Прен. Насочвам мислите, съзнанието си към нещо, старая се да проникна в същността му; съсредоточавам се, вдълбочавам се,задълбочавам се. Аз пях за България,..; аз се вглъбявах в историята ѝ. Ив. Вазов, ВЮ, 77. Досега повече от любопитство, без да се вглъбява и да търси кое е добро и кое е зло, тя слушаше всичко. Й. Йовков, ЧКГ, 207.
6. Прен. Напълно се отдавам на свои мисли, настроения, като се откъсвам от заобикалящата ме действителност. Оживлението по лицето на лелята изчезна пак, тя отново се приведе като истинска старица, вглъби се в себе си, сякаш скъса с тоя свят на лъжите и измамите. Г. Караславов, ОХ III, 486. Той се разтрепера, затвори апарата и се вглъби в собственото си горчиво усамотение. К. Калчев, ЖП, 361. Притворих очи и притиснах челото си с длан... Това ми помагаше да се вглъбя в себе си, да се откъсна от действителността. Й. Демирев и др., ОС, 17. Видях го, че се вглъбява. Сетне в резултат на онова, което премисли, ми каза: — Аз предварително зная, че не съм на печелившата страна. М. Радев, СР, 56.