ВГЛЪБЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВГЛЪБЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вглъбявам и от вглъбявам се; вдълбочаване, съсредоточаване, задълбочаване. Обикн. с предл в. В тоя мъж насреща си тя намери нещо свое — това вглъбяване във всяко дело, което човек върши, това отдаване докрай, без което .. не бива да се залавяме за нищо. А. Дончев, СВС, 186. Той [Димчо Дебелянов] желае да се завърне в бащиния дом "когато вечерта смирено гасне". Това е обстановка за вътрешно вглъбяване, за интимно изживяване. Лит. X кл, 309. Дора Габе идва до проблемите на големия ден чрез поетическо вглъбяване и осмисляне на преживяното в собствения жизнен и творчески път. Пл, 1969, кн. 6, 48.