ВГОРЧИВЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВГОРЧЍВЯМ, -яш, несв.; вгорчивя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Рядко. Вгорчавам. Разочарованието .. от година на година все повече го обхваща,.. То го отстрани от света и вгорчиви края на живота му. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 127. Неволята си е неволя,.. — но тя не е вгорчивяла усмивката на устата му. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 35. вгорчивям се, вгорчивя се страд.

ВГОРЧЍВЯМ СЕ несв.; вгорчивя̀ се св., непрех. Рядко. Вгорчавам се. — Душата ми се вгорчиви от този проклет тютюн! — изруга той и се спря. Г. Караславов, ОХ IV, 317.