ВГРАНЯСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВГРАНЯ̀СВАМ, -аш, несв.; вграня̀сам, -аш, св., прех. Ставам причина нещо (мазнина, сланина и др. под.) да стане граниво, да се развали; вгранявам. вгранясвам се, вгранясам се страд. Маслото се вгранясва от топлината.

ВГРАНЯ̀СВАМ СЕ несв.; вграня̀сам се св., непрех. За мазнина, сланина и под. — ставам гранив; вгранявам се. Не бива подсеченото дете да ся маже с никаква мас, защото мазните неща скоро ся вгранясват, та добиват киселина, която смъди и подлютява раните, наместо да ги изцери. Лет., 1871, 139.