ВДИГАМ —Речник на българския език

ВДЍГАМ

ВДЍГАМ, -аш, несв.; вдѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вдѝгнат, св. и (разг.) дѝгам, -аш, несв.; дѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд дѝгнат, св., прех. 1. Вземам и придвижвам, насочвам нещо или някого нагоре и го задържам нависоко; издигам. Той се наведе, взе с двете си ръце от земята един грамаден камък, вдигна го високо и с всичката си сила го стовари върху главата на брата си. Елин Пелин, Съч. III, 158. Усети, че го вдигнаха на ръце и го понесоха. Й. Йовков, СЛ, 98. Аз все чаках старецът да вдигне пушката и да гръмне, сърцето ми биеше като чукче. Ем. Станев, Яг, 18. Влязох аз вътре [в църквата], а пред олтаря по плочите няколко вощеници горят. Взех ги, па ги свих на снопче повече да ми свети и тръгнах да бутна царските двери. Като вдигнах вощениците, очите ми се спряха на стената. Ст. Загорчинов, ДП, 103.

2. Вземам и премествам нещо на известна височина, от по-ниско, където е било, на по-високо. В тоя миг телефонът иззвъня, полковникът вдигна слушалката. П. Вежинов, СО, 157. — Какво ти "майсторски", не виждаш ли, че си в мат! — засичаше го директорът, като вдигаше очилата си. А. Гуляшки, СВ, 24. Стражарят вдигна с ръка полите на шинела си и изпсува времето. Елин Пелин, Съч. I, 216. // Отделям нещо от земята или пода, за да го взема, нося или преместя; повдигам. Методи позвъни за кола, вдигна куфарите и ги изнесе пред външната врата. М. Грубешлиева, ПП, 309. Понякога.. някой млад татарин се изправяше на седлото .. и с остър гърлен вик изпускаше няколко стрели към орлите,.. Ако ударът сполучеше, стрелецът вдигаше от праха умиращия орел. Ст. Загорчинов, ДП, 109. — Каква е тази кама тука? — каза ниският, като вдигна камата на Петра Овчарят, който я беше забравил на чергата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 185. То [момчето] вдигна книгата, която аз нарочно бях оставил на земята, и я тури на масата. ИЗ 1874-1881, 1882, 12. Към обед Говедарски докладва, че Янаков ги завел в Глухия дол и им показал разбитата каса. Тя била доста тежка, сам не можел да я вдигне. Х. Русев, ПЗ, 221. — Аз знам, че трябва да се пази [невястата], като е на тоя ред. Ама да се пази от какво? — да не вдига тежко, да не се уплаши, да ѝ се не доще нещо. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 260. // В съчет. със същ. очи, поглед — поглеждам (обикн. нагоре). Навсякъде се отварят прозорци, хората наизлязоха по улицата, оживени. Те стъпват по-твърдо и вдигат поглед към небето, което отдавна не са поглеждали. Елин Пелин, Съч. V, 30-31. Димо направи крачка към вратника, спря се, вдигна поглед от главите на децата си и се загледа в отворената врата на къщата. К. Петканов, МЗК, 151-152. Там, дето либе хубаво / черни си очи вдигнеше / и с оназ тиха усмивка / в скръбно ги сърце впиеше. Хр. Ботев, Съч. 1929, 5. Той вдигна очи от вестника.

3. Мога, в състояние съм да държа, преместя нагоре и да нося известна тежест, определен товар. Този щангист вдига 100 кг. △ Багерът вдига 5 тона пръст. △ Вдигам тежести.

4. Правя нещо (част от някакъв предмет) да бъде изправено, да стои нагоре. Беше студено, Мицо потръпна и вдигна яката на дрехата си. М. Грубешлиева, ПП, 5. Минувахме сега из най-чудни места и аз само подир дълги колебания оставих возача да вдигне покрива на файтона. Ив. Вазов, Съч. IV, 12. Аташето дига капака на старото махагонено пиано. Св. Минков, РТК, 149. // От наведено или отпуснато положение изправям нагоре (глава, ръце и др.); повдигам. Лина, която бе седнала на дивана и шиеше своя гоблен, изведнъж вдигна глава и погледна мъжа си. М. Грубешлиева, ПП, 272. В това време от запад се зачу далечно и тихо бръмчене на самолетен мотор и всички вдигнаха глави към небето. Д. Ангелов, ЖС, 597. Изведнъж той вдигна ръка и даде знак да спрат. Й. Йовков, СЛ, 36. Тя вдигна ръце да оправи косите над ушите си. Елин Пелин, Съч. III, 94.

5. Движа отдолу нагоре, премествам на известна височина обикн. нещо спуснато. Стар господин с бяла брада учтиво го помоли да затвори прозореца и Ванко веднага стана и вдигна стъклото нагоре. М. Грубешлиева, ПИУ, 158. То отиде до прозорчето и вдигна перденцето. Д. Ангелов, ЖС, 94. Вдигам завеса. △ Вдигам транспарант. △ Тя вдигна воала на шапката си.

6. Махам, отстранявам нещо, което покрива или похлупва друго нещо. Вдига [свещеникът] покрова на престола. Елин Пелин, Съч. I, 68. Вдигам покривката на масата. △ Вдигам капака на тенджерата.

7. При силно, бързо движение изхвърлям, разпръсквам нагоре (прах, сняг и под.). Вятърът се усилва, развява дрехите им и вдига облаци прах. Хр. Смирненски, Съч. III, 101. Градчето беше малко, вехто .., с тесни, мръсни улички, по които вонеше смет и дигаха прахуляк нечисти деца. Х. Русев, ПЗ, 62. Босите им крака ровят жежкия пясък и вдигат облак от златен прах. Елин Пелин, Съч. I, 75. Удари бомбата силно с ръка, тя отскочи назад и вдигна цял облак дим и пръст. К. Ламбрев, СП, 25.

8. Помагам някому да стане, да се изправи. Жените вдигнаха болния и като го подпираха под мишници, изведоха го навън. Елин Пелин, Съч. IV, 39. Войници се опитват да го вдигнат прав. Ив.Вазов, Съч. XXI, 25. Детето падна, вдигни го! // Поставям в отвесно положение нещо съборено, катурнато. Вдигни бастуна!

9. Прен. Разг. Помагам на някого да оздравее, да възстанови здравето си; излекувам. Дърварите често ми носят борина и сухи дърва, а когато ме налегна племонията, билки браха от гората и на два пъти ми направиха "лапа", докато ме вдигнат. Н. Хайтов, ДР, 182. Тя лежи в легло... — Нали така думат, свахо, давно пък я вдигнат. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 307. Майчина смърт! Люто син за тебе ще отмъсти, само, боже, дай ми сила и вдигна мя по-скоро. Ил. Блъсков, ИС, 50. // За лекарство или лечебни процедури — оказвам лечебно въздействие и правя някой да оздравее. Още същата вечер температурата му се покачи и аспиринът, и топлите чайове, с които го лекуваше Ванко, не можаха да го вдигнат. М. Грубешлиева, ПИУ, 299.

10. С предл. от. Накарвам някого да стане, да се махне от мястото си и обикн. да прекъсне работата си. Понякога нахалството на Митра го вдигаше дори от вечерята му в гражданския клуб. "Холан, докторе — започваше да го дърпа изпратеният от жена си Славян Дойков, — ела веднага в къщи! Митра е тежко болна." Д. Ангелов, ЖС, 25. Макар да живееха на хвърлей разстояние от метоха, близките му рядко виждаха Климент — кой можеше да го вдигне от книгите и от черквите! Й. Вълчев, СКН, 21. Теньо отиваше от врата на врата, дигаше хората от трапезата, усмихнат им шепнеше нещо. К. Петканов, МЗК, 11. // Събуждам, разбуждам, карам някого да стане от сън. Навярно чукането на Ирина и Костов го [лекаря] беше вдигнало от следобедния сън, защото той отвори вратата на ниската едноетажна къщица с намръщен и крайно отегчен вид. Д. Димов, Т, 498. — Защо лежиш така? — мъмреше го тя нежно, когато оставаха сами. — Срам ме е от тетя, по пет пъти се завръщам да те дигам... — Умирам за сън! — оправдаваше се той. Г. Караславов, С, 153. Рано сутринта, когато дрезгавината на близкия ден вдигна косачите, те видяха, че Лазо не беше при тях. Елин Пелин, Съч. I, 15.

11. Лов. Подплашвам и прогонвам от мястото му дивеч. Зад една могила се понесоха далечните писъци на гончетата, които дигнаха заек. Ем. Станев, ИК II, 166. Понякога Зъмка вдигаше ято яребици или се спираше при някой таралеж, лаеше го от яд, че не може да го докосне. Ем. Станев, ЯГ, 33. Лисицата тичаше безшумно между храстите и вдигаше зайците. А. Каралийчев, Тр, 95. Гърмежът вдигнал от брястовете над езерцето хилядните ята на черните врани. О. Василев, ЖБ, 6.

12. Заставям някого (обикн. много хора) да напусне дадено място, и да се премести другаде. — На крак, на кра-а-к! — дойде провлечен вик откъм еничарските шатри... Пашата вдигаше стана си. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 460. Вдигнали ги една нощ от казармата, още новобранци, и ги хвърлили да гонят врагове. Ст. Даскалов, ЕС, 157. Вечерта пристигнахме в Скопие. Свалиха ни от вагона като стадо и по най-тъмните улици ни откараха в градския затвор. Оттам ни вдигнаха пак посред нощ. Д. Жотев, ПМИ, 56. — Вас ще ви преместят в плевенския затвор... тази вест не ни изненада... Ние очаквахме всеки ден да ни вдигнат. Ем. Манов, ПЯ, 68-69. Сърбите, ако и не напълно, постигат целта си. Турците се задължават да вдигнат гарнизоните си от вътрешността на страната. Ив. Унджиев, ВЛ, 56. // Разг. Задържам и отвеждам някого под стража; арестувам. — А как ви арестуваха? — Много просто: дойдоха четирима стражари във фабриката и ме дигнаха... М. Марчевски, МП, 63. — Двама цивилни полицаи го откараха... Всички тук знаят, че сте приятели... Кой знае дали утре няма да вдигнат и тебе. М. Грубешлиева, ПИУ, 152.

13. Вземам, натоварвам нещо, за да го откарам на друго място. — Дойдох да дигам тютюн, но ми се счупи колата. Х. Русев, ПС, 248. През тоя ден стрижачите остригаха двойно повече руна. От Одрин, пак по същото време, пристигнаха коли и дигнаха вълната. К. Петканов, ЗлЗ, 243. — Хаде де, Иване,.. да идем да дигнем моите снопи, че угниха на нивата. Ил. Блъсков, СК, 31.

14. Разг. Тайно присвоявам нещо чуждо; вземам, открадвам. — Разбра ли как са взели лодката? — Досетих се! — каза Кенан недоволно .. — Дигнали са я заедно с хората. П. Вежинов, ДБ, 286. А разбойникът дигнал през това време списъците и сега — не знам, казва, не съм ги помирисвал! А. Гуляшки, СВ, 179. — Де е кадрото? — извика Хасан бей. — Кадрото на джина де е? Казвай, негоднико, кой го е дигнал! Ст. Дичев, ЗС II, 679. — Къде е тетрадката ми, кажи!.. — Тука беше — втурва се Събчо, .. — Тука, ама я няма тука. — Някой я е дигнал. Ст. Даскалов, ЗС, 284. // Принудително вземам, отнемам нещо от някого. Дигат ти цигарите, които малко преди това на българската граница си купил без бандерол. Кр. Белев, З, 100. Като ни дигнат и гащите бирници и джандари, и от баща си ще се откажеш. Г. Караславов, СИ, 165.

15. Разг. Изграждам, построявам, издигам (постройка, сграда и под.). А след две години, за учудване на всички комшие и познайници, които го мислеха за нищо човечец, той вдигна една висока и хубава двойна къща, с повечко стаи и с широки зимници. Т.

Влайков, Съч. II, 74. И все пак ще трябва да вдигна втория етаж. Три години как съм хвърлил първата плоча, да стои тъй недоправено не бива. Й. Йовков, ОЧ, 22. Американецът не мига, изгоряло му здание на десет етажа, той разчиства почвата и вдига ново на петнайсет етажа. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 45. А кога се завърна в къщи, той съобщи на приятеля си Петър Габара, че иска да вдигне училище, каквото в селата наоколо не са виждали. Ив. Кирилов, Съч. II, 117. — А на извора ще вдигна на хаир бяла чешма — каза мъжът, чийто брат станал турчин. А. Дончев, ВР, 128.

16. Разг. Изпитвам ученик в клас. Аз въздъхнах облекчено, че за този път вече съм се отървал и побързах да се скрия на задния чин. Мисълта, че през този ден няма вече да ме вдига, успокояваше дори болката от удара. Г. Белев, ПЕМ, 21. "Кой ще прочете домашното?" Тоя се свива, оня се свива, даскалът дигна мене. Кр.Григоров, Р, 67. Дигаха ме по геометрия. И наистина знаех отлично... Дигнаха ме по география. Пак отличен. В. Бончева, АП, 92. — Още сега веднага ще ѝ поправите бележката! — Ще я вдигна втори път и ако отговори. Елин Пелин, Съч. IV, 258. — Оная, по аритметика, изпита ли те?... — Оня ден ме вдигна. реших всички задачи. П. Михайлов, МП, 80.

17. Разг. Обикн. в съчет. със същ. трапеза, софра и под. Прибирам, разтребвам (трапеза, софра), като поставям всичко на мястото му. — Та ви казвам, продължаваше Йотата, че тъкмо кога наша Лала вдигна трапезата и прочия, аз зачух крамолическа пропаганда у Вас, бай Марко. Ив. Вазов, Съч. XXII, 32. — Дигайте софрата! — викна Вълчан на снахите. Й. Йовков, Ж 1945, 36. На трапезата момичетата беха вдигнале вече празните паничета с квасеното мляко и беха наредиле други паничета с пилешка чорба. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 126. Аз не дочаквах да дигнат вкъщи вечерята и излизах. И. Волен, МДС, 13. // Прибирам нещо, за да не се използва, употребява. Султана не обичаше промените и беше пестелива, искаше всяко нещо да се използува докрай. — Не, не, Нийо, що говориш! Още много време ще ни служи. Ти дигни новия софралък. Като се докъса старият, тогава ще сложим тоя, новия. Д. Талев, ПК, 92. Само една минута след като разсилният вдигна присъствената книга, архиварят Лефтеров влезе в коридора на министерството, но беше вече твърде късно. Д. Калфов, Избр. разк., 191.

18. Прен. Подбуждам, подтиквам към борба, към въстание. — Как се оставил да го уловят? Васил... Дяконът. — Ранили са го. Ранен го уловили. Предала го черна душа. Ходил е да дига народа от град на град, от село на село, по Стара планина. Д. Талев, ПК, 452. — И там сега — ежби и раздори. Не стига това, ами и този Ивайло да се появи и да вдига народа. Ив. Вазов, Съч. XXI, 17. И пак ще вдигна аз тълпите в щурм последен, / за да забият знамето със вик победен / на твойта черна твърд! Хр. Смирненски, Съч. I, 75. Вдигам масите. Вдигам работниците и селяните.

19. Разг. Привеждам в бойна готовност, изпращам военна част, бойна група срещу противник, неприятел. Оттам [най-високия връх], струва му се, той ще види целия свят, проснат като на длан. Ще види и партизаните, против които бяха вдигнали войска, жандармерия и полиция! Г. Караславов, Избр. съч. VI, 305-306. По лицето на генерала се появи слаба заинтересованост. Той слуша дълго, после внезапно се развика: — Как може такива глупости — за десетина души да вдигаме цели полкове! П. Вежинов, ВП, 44. — Слабички ви са сътрудниците из селата, кметовете. А според мене така най-сигурно ще ги [нелегалните] пипнем, чрез сътрудниците ви. Какъв смисъл има да вдигаме за някакви си пет-шест души войскови части? Д. Ангелов, ЖС, 262.

20. Прен. Разг. Повишавам, покачвам, увеличавам. В тази гостилница даваха хляб без пари, като вдигаха цените на другото ядене. А. Каралийчев, С, 238. // Увеличавам силата, количеството и под. на нещо. В пещите Митруш дигаше налягане. Д. Добревски, БКН, 175. В такива случаи по-буйните машинисти не изтърпяват, дигат пара и карат без помощна машина, та каквото ще да стане. И. Бурин, НП, 9. // Увеличавам скоростта, с която се движа (с превозно средство) или достигам до определена висока скорост. Едва спрях, сто и двайсет километра бях вдигнал и да са живи спирачките, чудесни спирачки има тая волга, ей! Л. Дилов, Т, 117. // Повишавам, увеличавам над нормалното (телесна температура, кръвно налягане и под.) Командирът Арсо .. се бе простудил, вдигна висока температура, легна. Ж. Колев и др., ЧБП, 51. — Върви и не ме ядосвай! Пак ще вдигна кръвното налягане! Н. Русев, П, 12.

21. Обикн. в съчет. със същ. като: тояга, сопа, дърво, камшик и под. Замахвам, заканвам се да бия, да ударя. — Назад! Не ти е тука мястото посред ден, работен ден, на дюкяна ти е мястото тебе! Какво си се разплакал, ти мъж ли си! Дигни едно дърво, па да видим кой ще дойде да ти затвори дюкяна. Д. Талев, ЖС, 113. Василев, ядосан, нервен, крещи по комисионера, комисионерът крещи по каруцарите, каруцарите мълчат, пък после закряскват и те на конете и дигат камшиците. П. Спасов, ХлХ, 216. Той вдигна бича със заплаха и клетви, те [кучетата] се разбягаха и после отново го нападнаха. Елин Пелин, Съч. IV, 77. Посочи му тате моята работа за пример... Оттогава го зачовърка завист и веднъж, като се спречкахме яката, дигнахме

кой що му падна под ръка... Лудории. Р. Стоянов, М, 9. — Чуваш ли, хаджи, хем посъди Пенча,.. не знаеш, че вчера и сопа дигна среще ми, да ме удари. Ил. Блъсков, ПБ, 13. И двамата вдигнали бастуните, та трябвало хората да ги разтървават. △ Той вдигна кривак върху кучето.

22. Прен. Книж. В съчет. с отвлечени съществителни. Лишавам някого от нещо, махам нещо. Сам Бог е вдигнал благоволението си оттук. Елин Пелин, Съч. IV, 82. Момчетата вярват в мене и ако им кажа в огъня да стъпят — ще стъпят!... — Като вдигне от тебе партията пълномощията си, не в огъня, ами и на магарешки трън не биха стъпили. П. Вежинов, НС, 215.

23. В съчет. със съществителни, с които се назовава борба (най-често въоръжена), означава започване или осъществяване на действие по значението на съществителното. Вдигам бунт — бунтувам се. — Де ги сега ония хърсъзи да ги питам аз кого питаха да вдигат бунт? Ив. Вазов, Съч. XXIII, 192. По всички царства сиромасите са вдигнали бунт. А. Страшимиров, К, 54. Вдигам въстание — въставам. — Казвам да целувате револвера и това е... Напролет вдигаме въстанието. Ст. Дичев, ЗС II, 485-486. Вдигам стачка — стачкувам.

24. В съчет. със съществителни, с които се назовава шум, врява и под., означава осъществяване на действие по значението на съществителното. Вдигам шум — шумя. Жена му, надвесена над люлката, кърмеше задрямалото дете. Тя му махна с ръка да не дига шум. К. Петканов, БД, 62. Вдигам аларма. — Върви, бе момче, никой няма да те убива! Не дигай аларма! Ем. Манов, ПЯ, 168. Вдигам врява. Между госпожите най-голямата врява вдигаше кака Гинка. Ив. Вазов, Съч. XXII, 101. Вдигам гюрултия. Тук ще се скупчим на едно място и ще вдигаме гюрултия. Ти не си ме чувал, само аз мога да викам на пет гласа. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 97. Вдигам скандал. — Спомняш ли си... как преди да отидеш на бал, се въртеше с часове в новия си фрак пред огледалото... и как вдигаше скандал за една лошо изгладена риза. Д. Димов, Т, 644-645.

25. В съчет. със съществителни, с които се назовава състояние на принуда, означава прекратяване на действие по значението на съществителното. Вдигам обсада. Три месеца време Челеби Сюлейман обсажда Велико Търново .. Преди да вдигне обсадата и потегли назад посрамен, турският военачалник сбра башите си на съвет. А. Каралийчев, МИ, 37. Вдигам блокада. Тази нощ ще вдигнат блокадата и от утре ще се разшетаме. Г. Караславов, Избр. съч. X, 165. Вдигам карантина. Съобщиха, че след два дни ще вдигнат карантината.

26. Разг. В съчет. със същ. сватба, веселба и др. Правя, устройвам (сватба, веселба и под.) — Там вече тяхна работа — грейна усмивка по избръснатото лице на Митьо Ганин. — към Димитровден ще вдигнем сватбата. Ако дотогава ергенуваш, ще те захлупим под коритото. В. Нешков, Н, 283. Неочакваното решение на баща му твърде много го зарадва. Ще вдигнат сватба за него. К. Петканов, БД, 13. Стамо надзирателят вдигна тежка сватба, покани цялото село. НК, 1958, бр. 4, 4. вдигам се, вдигна се и дигам се, дигна се страд. Снопите бяха отдавна превозени по харманите и работният народ сега се трупаше там, в прахуляците, които се дигаха от сухата слама, изпод копитата на препускащи коне. Д. Талев, И, 7. Завесата на сцената състоеше от едно голямо и прозрачно червено платно и което се вдигаше посредством една съвсем проста машина. Ив. Вазов, Съч. VI, 24. Падналите листа се вдигаха от вятъра нависоко.

ВДЍГАМ СЕ несв.; вдѝгна се св. и (разг.) дѝгам се несв.; дѝгна се св., непрех. 1. Движа се, подемам се нагоре; издигам се. Орляци черни врани се вдигаха с грозен и зловещ грак и замрежваха въздуха. Й. Йовков, СЛ, 127. Най-сетне гъските разперват крила, вдигат се в дълга, сбита верига и бързо се понасят по посока на върбите. Ем. Станев, ЯГ, 60. Във въздуха над самата върба и къде могилата се носеха рояци мушици, които се вдигаха високо в небето. Ц. Церковски, Съч. III, 38. Отведнъж самолетът се изви по права посока, вдигна се още по-високо и отлетя. Елин Пелин, ЯБЛ, 24. // За небесно светило — издигам се над хоризонта. Слънцето се беше вдигнало над Белия камък, когато Мишо стигна до Поройница. А. Каралийчев, ТР, 8. Месецът се беше вдигнал навръх небесния похлупак цял-целеничък. Кр. Григоров, Н, 172. // За дим, мъгла, прах и под. — придвижвам се, разпространявам се нагоре. Селото под снега като картинка. Спокойно запушили комините, вдигат се нависоко бели тънки пушеци. Елин Пелин, Съч. IV, 179. Тротоарите са още влажни от мъглата, която току-що се е вдигнала и още пъпли по покривите на зданията с влажните си ресни. П. Вежинов, ДВ, 113. Изведнъж полъхна вятър, вдигна се прах. Й. Йовков, СЛ, 115. Гледал как се вдига към небето па̀рата от гювеча. Л. Каравелов, Съч. II, 24. // За роса — махам се, изчезвам. Скоро трябва да се качи горе, на самодивското сборище, преди да се е вдигнала росата, да накъса най-редките и чудновати треви. А. Дончев, СВС, 121.

2. Премествам се, придвижвам се на известна височина, по-нагоре от положението, в което съм бил. И хаджи Генчо са ухилил така, щото едната му вежда са вдигнала нагоре, а другата са отпуснала надоле. Л. Каравелов, Съч. I, 48. Духаше силен вятър и полите на дрехата ѝ се бяха вдигнали.

3. Разг. За растение — израствам нависоко.

Щом удариха дъждовете, техните картофи се вдигнаха като гора. Родиха такъв плод — всеки картоф колкото двата ни юмрука. А. Каралийчев, С, 95. Дигнала се е гора за чудо. С колко грижи, с колко обич я отгледа. Беше до колене сечина. И. Волен, БХ, 93. — Виж, Ло-ли! Погледни, погледни! Чак къде се е вдигнал ориза! О. Орлинов, П, 58.

4. За вода — местя повърхността, нивото си нагоре. Нагазиха в средния ръкав.. До едно място водата им стоя до бедрата, па хвана да се вдига. Ив. Вазов, Съч. XXV, 229. Заляла беше [реката] нашироко лъките около себе си .., а долу под селото бе се дигнала високо между сините скалисти брегове. И. Волен, МДС, 5. Вдига се нивото на водата.

5. Ставам, изправям се от седнало или легнало положение. Дядо Пеньо Иксикя изпущаше дълбоко поетия тютюнев дим, изчукваше малката пиринчена лула във върха на цървула си и се дигаше тежко. Г. Караславов, Избр. съч. I, 117. Детето се поизчерви и бавно се дигна от чина. Кр. Григоров, Р, 23. — Какво правиш, брате мой? Време ли е сега за излежаване? Я се вдигай, вдигай се! Да знаеш само какви гости съм ти довел! Д. Рачев, СС, 278. Пръв се вдигна от мястото си Михаил Асен и полека се доближи до баща си... Един по един се вдигнаха и другите боляри и воеводи, чиито имена спомена Раксин. Ст. Загорчинов, ДП, 380. Старецът се помъчи да се вдигне, но не можа. — Лежи си, тате, лежи. Елин Пелин, Съч. I, 158. // Ставам от мястото си и прекъсвам работата си. Ей го, седнал е той пред дървеното чекръче и — врът-врът — по цял час се не вдига. Т. Влайков, Пр. I, 165. Татя го позоваха още преди да се нахрани. Той остави лъжицата .. и се вдигна. Ст. Чилингиров, ХНН, 153. // Разг. Ставам, наканвам се да си тръгна, да си вървя. Те поприказваха още малко и Гергин се вдигна да си върви. Ем. Манов, ДСР, 58. — Ами хайде да се вдигаме, че стана бая късно. И той се изправи и също се протегна. Т. Влайков, Съч. III, 39. // Разг. Ставам от сън. Утре пак ще се дигаме рано. Ст. Чилингиров, РК, 29. Момък мому будеше: / — Дигни се, девойче, / лице ти прегоре. Нар. пес., СбНУ XI, 14-15. Сутрин на детето много му се спи. Не може да се вдигне.

6. Разг. Махам се, напускам едно място, за да отида на друго; местя се, пренасям се. Целият харем на Хамди паша, ведно с майка му и децата, се дигаше на гости в Одрин. Ст. Сивриев, ПВ, 148. — Значи вдигаме се, а? Е, отдавна мечтаех да мръдна поне за малко в чужбина... Но сигурно ли е? М. Грубешлиева, ПИУ, 178. — И ако много настояваш на своето, ще се вдигна някъде с момчетата, пък после ти ще отговаряш. П. Вежинов, НС, 216. — А помнѝ и това, войводо,.. цар Йоан Александър е сега в Сливен. Щом се вдигнем ние от юг да ударим на Димотик, той ще връхлети на Кантакузина откъм север. Ст. Загорчинов, ДП, 353.

7. Стоя, съм на голяма височина над земната повърхност; извисявам се. Над нас непоколебимо, право и стремително се вдигат високи върхове. Елин Пелин, Съч. I, 102. Насреща планината се вдигаше стръмно нагоре, и тя до върха покрита с гори. А. Дончев, ВР, 61.

8. Прен. Разг. Оздравявам, не съм вече болен на легло. Лекарят мислеше май, че от мене вече нищо не става, но преживях. Як бях още тогава. След месец се вдигнах. Б. Райнов, ЧЪ, 156. Надея се да ми помине от лека на княза. На мнозина е помогнал той и на мене ще подобрее, ще се вдигна. М. Смилова, ДСВ, 150. — Тръшнала се е, проклетницата, три месеца стават, ни са вдига, ни умира! Т. Влайков, Пр. I, 184.

9. Лов. За дивеч — подплашен, избягвам от мястото, където съм. Друг път пред нея [кучката] се вдигаше заяк, като стрела изчезваше из кукуруза, а тя тичаше след него учудена. Ем. Станев, ЯГ, 33.

10. Повишавам се, покачвам се, увеличавам се. Лозето даде добър плод, а и цената на тютюна се вдигаше. Д. Димов, Т, 13-14. Температурата на морската вода се вдигна. △ Барометърът се вдигна. // За телесна температура, кръвно налягане и под. — повишавам се, увеличавам се над нормалното. Ох, кръвното ми налягане се вдигна! Д. Димов, ЖСМ, 6. Температурата на болния се вдигна.

11. Разг. Обикн. със следв. изр. със съюз да или че.Пристъпвам към някакво действие, изразено в следващото изречение; заемам се с нещо. — Я познай, ще ожънем ли навреме житото? — .. Че откъде ще ги вземем тия хора? Я се вдигнете вие, цялата махала, че елате на помощ. Н. Каралиева, Н, 169. Ясно, че с човешки жертви не можем да спрем стихията, затуй отсъждам да се вдигне мало и голямо и да изкопае дванайсет канала. А. Каралийчев, ТР, 149. При Гурковото появяване в долината на Тунджа и в старозагорската равнина селата се вдигаха цели да посрещат с триумф гостите. Ив. Вазов, Съч. XVII, 157. — Слушайте, един колай има — както сме събрани да се дигнем, че право при Даскала. П. Тодоров, Събр. пр., 395. Беше ми накипяло, та се дигнах и отидох право у тях.

12. В съчет. със същ. като: шум, глъчка, смях и под., означава осъществяване на действие по значението на съществителното. След нея вървеше Мита, за да ѝ помага, и гдето бяха те, там се вдигаше глъчка и смях. Й. Йовков, Ж 1945, 132. Наоколо се струпаха хора, вдигна се шум. А. Михайлов, ДШ, 10. Из бахчата на Маринчо се измесиха защитници и нападатели, вдигна се патардия до бога, вече никой не разбираше кой е свой и кой — враг. В. Мутафчиева, ЛСВ I,

431. Тогава дочух, че се вика от другия край на ливадата, дето беше реката, врабците подхвръкват, вдига се ужасна врява. Й. Радичков, НВ, 19.

13. С предл. на и в съчет. със същ. като: борба, бунт, въстание и др., означава започване или осъществяване на действие по значението на съществителното. — Моряшкият колектив под моя заповед се вдигна на борба против остарелия, престъпен стар свят. Д. Добревски, БКН, 240. Те са непоколебими в своето решение — Мъглиж да се вдигне на борба на другия ден. Ст. Станчев, НР, 138. Не се вдигнаха на въстание габровските работници, не въстанаха и селяните от Габровско. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 251. Присъствието на българската войска там [в Търново] ще възбудело духовете и най-малко сто и петдесет хиляди мъже .. ще се вдигнели на бунт. Ст. Дичев, ЗС I, 130. И в момента, когато вражеската верига бе вече стигнала партизанските позиции и се вдигна на атака, картечарят изтрака в дълъг откос останалата част на патронната лента. Д. Ангелов, ЖС, 611. Една година вън от строя, когато всичко честно се е вдигнало на щурм — това е по-тежко от удар с нож! А. Гуляшки, ЗР, 196.

14. Обикн. с предл. срещу. Обявявам се открито против някого (враг, неприятел) и почвам борба; въставам, разбунтувам се. Игнат познаваше добре врага, срещу когото се вдигнаха. Кр. Велков, СБ, 102. Всяка есен река Арда влачела мътни води — това били сълзите на поробените. Но преляла чашата на търпението. Вдигнал се народът срещу тиранина Ерин папа. Р. Димитров, РЗН, 44. Цялото село ще се вдигне срещу Юрталана, ще ревнат срещу него, ще връхлетят като глутница и няма да го оставят на мира. Г. Караславов, С, 45. Освен Средна гора никакви нови места не бяха се вдигнали. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 120.

◊ Вдигам / вдигна котва. Мор. За кораб, параход и под. — отпътувам, напускам пристанище. Щом корабът вдигна котва, развързаха затворниците. Гр. Угаров, ПСЗ, 43. Вдигам / вдигна лозунг. Книж. Прокламирам, прогласявам призив за осъществяване на някаква идея.

~ Вдигам / вдигна акциите на някого. Разг. Прекомерно хваля някого и ставам причина да добие високо самочувствие. Вдигам / вдигна булото от някого или нещо; вдигам / вдигна воала от някого или нещо. Книж. Показвам истинския вид или лик на някого или нещо. Вдигам / вдигна бяло<то> знаме; вдигам / вдигна бял (белия) байрак. Разг. Предавам се, признавам се за победен. В първите ходове [на играта] бай Нончо смело притискаше противника си .. — А де, а де, дигай бялото знаме! — горещеше се той. А. Гуляшки, СВ, 24. Поп Андрей няма да дигне бял байрак, щом като веднъж е извадил сабята от ножницата. А. Каралийчев, НЧ, 107. Вдигам / вдигна високо летвата. Разг. Повишавам изискванията към себе си или някой друг. Вдигам / вдигна във въздуха. Разрушавам чрез взрив; взривявам. Той познаваше Солун от ученическите години на френския лицей, когато български анархисти копаеха тунел под улицата, за да вдигнат във въздуха Отоманската банка. Д. Димов, Т, 544. — Нацистите минират квартала. Ще го вдигнат целия във въздуха.Б. Райнов, ЧЪ, 194. Вдигам / вдигна въздушни кули; вдигам / вдигна кули във въздуха (в облаците). Книж. Създавам си нереални, неосъществими планове; въобразявам си, фантазирам. Твоят ум млади да загони / туй, що край няма, що се не стига / и в непознати нам небосклони / кули въздушни той ще да вдига. Ив. Вазов, Съч. I, 127-128. Сяка една наука, която накарва човека да лети под облаците и да гради воздушни кули, не може да се нарече наука. Знан., 1875, бр. 14, 220. Вдигам / вдигна глава. 1. Обикн. против (срещу) някого или нещо. Проявявам непокорство, неподчинение; обявявам се против някого или нещо. Вдигат непокорни глави гладуващите селяни, търновското царство на Иван Александър отива към гибел. Ст. Станчев, НР, 60. — Защо мълчите, мои люде? Или мислите, че е дошло време и младите да вдигнат глава против мене, да смеят очи в очи да ми кажат, че няма да изпълнят повелята ми? М. Смилова, ДСВ, 74. 2. Ставам надменен, надут; възгордявам се, надувам се. — Видиш ли го ти, магарето недно, какво е вдигнало глава! От мен по-горен е станал! Т. Влайков, Съч. III, 21.Вдигам / вдигна глас. Книж. 1. Обявявам се, изказвам се решително в подкрепа на нещо. Народите вдигнаха глас в защита на мира. 2. Против (срещу) някого или нещо. Обявявам се против някого или нещо, изказвам недоволство срещу някого или нещо. Те първи се бяха осмелили да вдигнат глас срещу княза и правителството му. В. Геновска, СГ, 34. Не се уплаши Таки Бръшнаров, а стана прав и най-напред с погледа си искаше да срази тия там до вратата, които дигаха глас срещу него. Д. Талев, ПК, 65. Вдигам / вдигна десницата си от някого. Книж. Ритор. Преставам да закрилям някого, да се грижа за някого. Петър Делян намести короната на главата си и тръгна да се бие с ромеите. Ала Бог, който беше вдигнал десницата си от българите, проводи в лагера на Петър Деляна един родоотстъпник на име Алусиан. А. Каралийчев, В, 119. Вдигам / вдигна до небесата някого. Книж. Прекомерно хваля някого. — Ако бех успел да спипам Рашид бея, вие първи щехте да ме хвалите, да ме дигнете до небесата. Д. Талев, И, 82. Вдигам / вдигна завесата. Книж. Откривам, разкривам нещо, което се пази в тайна и представлява обществен интерес.

Сега тя [реката] като че по-ясно откриваше тайните си, дигаше завесата на миналото и в своя вековен летопис прибавяше още една легенда. Й. Йовков, Разк. III, 192. Вдигам / вдигна знамето (байрака). Подемам борба, започвам да се боря за нещо; въставам. На 19 април Панагюрище бе дигнало знамето, на 20 въстана Копривщица. Ив. Вазов, Съч. VII, 133. Длъжностите на войводите са .. да направят план за революцията .. и най-подир да вдигнат народните байраци. Ив. Унджиев, ВЛ, 184-185. Вдигам / вдигна махалата; вдигам / вдигна цялата махала. Разг. Викам много силно или шумно разгласявам нещо и ставам причина да се говори за мене. — Не викай така де! — обърна се Петровица към Николовица. — Влезте в къщи, па се разправяйте, дигнахте цялата махала. Г. Караславов, ОХ II, 527. Вдигам / вдигна мерник<а> на (към) някого, нещо. Разг. Каня се, заканвам се да премахна някого или нещо, да накажа някого. Беше се разчуло, че от комендантството са вдигнали мерник на този опушен аператив срещу портала,.. заради войнишките манерки с алкохол. Р. Сугарев, СС, 57. Бързам да ти отговоря веднага, защото.. току виж, си се разгневила и още сега вземеш, че ми вдигнеш мерника. Сл. Македонски, ЕЗС, 115-116. Той ми е вдигнал мерника напоследък. Вдигам / вдигна мерника <си>. Разг. Повишавам изискванията си, ставам по-взискателен, по-строг. Баща ѝ.. искаше за нея три хиляди лева, един дана̀к,.. и разни други вещи от първа необходимост. На дядо най-напред му мина през ума да стане и да си отиде с достойнство, но след малко се съвзе, потисна вродената си гордост и на свой ред вдигна мерника. И. Петров, ПР, 30-31. Вдигам / вдигна меч против (срещу) някого. Книж. Започвам въоръжена борба. Горко на войника, който вдигне меч против царя си. Ив. Вазов, Съч. XX, 50. Вдигам /вдигна на балон някого. Разг. Шумно, одумвам, подигравам някого. — В Търново, казват,имало десет хиляди от оранжевата гвардия. Младият се засмя. — Само това ни остава — да ни напердашат. Комунистите ще ни дигнат на балон. Ем. Станев, ИК I, 486. Вдигам /вдигна на вили — <и на> мотовили (кокили) някого. Разг. Шумно одумвам и подигравам някого. — Щом ѝ кажа, че съм идвала тука, ще се разсърди. Хората са я подлудили. Ден не минава да не ме дигнат на вили-мотовили. К. Петканов, Х, 63. — Аз .. бях решил и да не се венчавам. Но виждам, че не отива. — Недей, какино, недей. Село е, хората ще ви вдигнат на вили-на мотовили. Д. Ангелов, ЖС, 80. Вдигам / вдигна на главата си нещо. Разг. Вдигам голям шум някъде и нарушавам всякакъв ред. Цял ден киснал из кръчмите, а сега дошъл да дига къщата на главата си. Г. Караславов, Избр. съч. I, 275. В същия вагон, където се бяхме настанили ние, пътуваха цяла дружина девойки, които бяха завършили някакъв курс в София и дигнаха вагона на главите си. Весели млади гласове, смехове и закачки огласиха купетата. А. Каралийчев, Сб??СЕП, 230. Вдигам / вдигна на крак някого или нещо. Разг.; Вдигам / вдигна на <бойна> нога някого или нещо. Книж. 1. Привеждам в бойна готовност, мобилизирам. Ще си направите сметка по какъв начин най-лесно и най-бързо ще можете да вдигнете на крак всички годни да носят оръжие. Й. Вълчев, СКН, 65. Турската власт дигна на нога всички отбранителни сили на застрашената империя: войска, полиция, съдилища, турското население в размирните вилаети. Д. Талев, И, 466. 2. Подтиквам към бързо, енергично действие, мобилизирам за работа някого. Съвсем объркани, двете изумени момичета не знаеха вече какво да правят. Скоро те дигнаха на крак съседи, роднини и рибари. Д. Калфов, ИТШ, 39. Вдигам / вдигна на крака някого. Разг. Помагам на някого да възстанови здравето си; излекувам. Ако Минтан разтвори сърцето си за радостта, то тя ще раздвижи кръвта му и отново ще го дигне на крака. К. Петканов, ДЧ, 467. Казаха ми, че в малоазийския град Бруса имало топли минерални бани. Много щели да ми помогнат и щели да ме дигнат на крака. От две години съм легнал, а не мога да намеря цяр за болестта си.А. Каралийчев, НЗ, 165. Вдигам / вдигна на оръжие някого или нещо. 1. Остар. Воен. Заповядвам на военна част да влезе в бойни действия. 2. Повеждам на въоръжена борба. Планинският орел [Г. С. Раковски] осъден на смърт, литна от Браила за Марсилия. И пак мъката по родината го върна назад, в поробений край: да го кръстоса и пробуди, да вдигне младите на оръжие срещу тиранина. Ст. Станчев, НР, 112. Вдигам / вдигна нос (уши). Разг. Ставам надменен, надут; възгордявам се, надувам се. Василица .. се фърли на стражарите и изкопча Василия из техните ръце.. — Па и ти сега ще речеш, че си ме отървала, нали? И ми се гордейш, и дигаш нос, като че ли... Ив. Вазов, Съч. IX, 82-83. Вдигам / вдигна опашка. Разг. 1. Ставам надменен; възгордявам се, надувам се. 2. За жена — имам неморално поведение; развратнича. Вдигам / вдигна оръжие. Обикн. срещу някого. Книж. Започвам въоръжена борба; бунтувам се, въставам. По-после известията фанаха да стават по-положителни и правдоподобни. Явиха .., че копривщенци убили забитина си и че много села в Средна гора вдигнали оръжието. Ив. Вазов, Съч. VII, 154. През едно тихо утро Мичкин беше напуснал своя дом, за да вдигне оръжие срещу света, който бе убил единствения му син. Д. Димов, Т, 428. Вдигам / вдигна от (из) калта някого. Разг. Спасявам някого от безпътен, безнравствен живот или от мизерия, нищета. Вдигам / вдигна па̀ра. Разг.

1. Полагам усилия нещо да стане бързо; работя напрегнато, припряно. — Каквото и да е, но ти идва отръки — продължи Златан. — Което е право — бързо пипаш. Докато сме двамата тука, мисля аз, много ще дигат другите па̀ра да ни стигнат. П. Вежинов, ВР, 78. 2. Реагирам буйно; викам, карам се. — Я стига си дрънкала! И ти не си цвете за мирисане!... Кое време е вече?... Да те остави челяк, до сабаля ще дигаш пара! Б. Несторов, АР, 275. — Пак нищо няма да направиш, затова ме е яд! — сърдеше се тя. — Как? — дигна па̀ра Ванчо и скочи от стола като подхвърлен от пружина. П. Велков, СДН, 397. Вдигам / вдигна рамене. Разг. 1. Давам да се разбере, че не зная нещо, за което ме питат или изразявам недоумение (обикн. придружено със съответния жест). И все пак — пожар! Отде? Тоя въпрос не му даваше мира. Той сподели всичко с Ана и с главния си асистент д-р Тимко, но и двамата вдигаха рамене. Ст. Волев, МС, 10. Те потърсиха и Искра, но момичето беше изчезнало. Попитаха у съседите, надникнаха у някои роднини, но хората дигаха рамене — никой от снощи не беше я виждал. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 215. 2. Изразявам равнодушие, нехаене към нещо или незаинтересованост към някого. Много хора молих да ми помогнат, но всички си гледат своята работа и вдигат рамене. Вдигам / вдигна ръка1. Разг. 1. Гласувам (със съответния жест) за (или против) някого или нещо. — Ах, да — каза той, — и ти гласува против мене. Видях те как вдигаш ръка. — Аз и сега бих вдигнала ръка — каза Людмила — Ти леко се отърва. А. Гуляшки, СВ, 63. — Трябва да гласувате с чиста съвест. Може някой да не е съгласен с мене, нека да не вдига ръка. И. Петров, МВ, 65. 2. В клас, на събрание и др. — давам знак с ръка, че искам да говоря. Тя никога не вдигаше ръка. Когато произнасях името ѝ да разкаже урока, Василка се изправяше, потрепваше с мигли, прокашляше се и започваше да реди дума по дума така сладко и безгрешно, че ми се искаше да я слушам до края на часа. Кр. Григоров, ОНУ, 142. С отговорите си ме учудиха и второкласниците. Дори Шукра, която досега нито веднъж не беше вдигала ръка, днес упорито почти не я снемаше. Л. Александрова, ИЕЩ, 270. Вдигам / вдигна ръка2. Обикн. срещу (против, на, въз, по) някого. 1. Разг. Замахвам, посягам да ударя или удрям, бия някого. — Ти нема за добро да си дошъл, — викаше Божан. И ръка ще вдигаш, а! Разбойник, хайдутин! Елин Пелин, Съч. III, 59. Сега, като поизрастнаха децата, по-друго е, ама когато бехме по-млади, той и ръка дигаше по мене. Ще те прикотка, когато му е кеф, а после — през очите. Д. Талев, ПК, 495. 2. Опълчвам се срещу някого или нещо, боря се с оръжие в ръка срещу някого или нещо. Да не сте от ония разбойници, дето са вдигнали ръка срещу царя и отечеството? Л. Стоянов, Х, 137. Тия хора бяха братя с хората в долината и с хората от всичките български земи .., не искаха да вдигнат ръка против братята си. А. Дончев, ВР, 280. Вдигам / вдигна ръце (ръка <та си>). Разг. 1. От някого. Преставам да полагам усилия, за да поправя или вразумя някого. — Другари, Цонка е непоправима... Вдигам ръце от нея. А. Мандаджиев, ОШ, 81. 2. От някого или от нещо. Преставам да се интересувам от някого или от нещо или да се грижа за някого или нещо. — Не бой се ма! — .. — Не съм умрел за тебе! Аз от жени съм ръце дигнал! Ст. Даскалов, ЕС, 48. Тъй или инак, тя имала вече трима сина и две дъщери и бай Коце се погрижил да се изженят и омъжат, дал им по парче земя и дигнал ръка от тях. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 362. Ако Бог е дигнал ръката си от България, няма да я спаси ни Тертеровият извеян син, ни Андрониковите палисветовци. Ив. Вазов, Съч. XIV, 69. На какво ще се смеем? Дигнал е Господ ръце от нас, захвърлил ни е дяволът в това безводно равнище, живеем по милост чокойска, от ден за ден. А. Гуляшки, СВ, 139-140. Вдигам / вдигна ръце<те си>. 1. Предавам се на противника, преставам да се съпротивлявам. На стражарите той и по-рано гледаше като на разпасана службашка команда .., но сега, в тези тежки дни на изпитания и тревоги, той ги смяташе за крайно несигурни чорбари, които при първата пукотевица щяха да дигнат ръце. Г. Караславов, ОХ IV, 517. 2. Прекъсвам усилията, надпреварата, борбата за нещо. — Много пионери мислят .., че втори отряд няма да отстъпи никому триъгълното знаменце на първенството. А какво значи това? Капитулация. Те вдигат преждевременно ръцете си, преждевременно се предават. Цв. Ангелов, ЧД, 205. Нямаше защо / да вдигаме ръце, / да изостанем. Н. Вапцаров, Избр. ст., 1946, 85. Вдигам / вдигна чаша (наздравица, тост) за някого или за нещо. Пия, като обикн. изказвам пожелание за нещо. Капитанът вдигна чаша за щастливото ни пристигане. Г. Белев, КВА, 341. — Щом стане дума за братушките, веднага ми се приисква да вдигна тост в тяхна чест. А. Гуляшки, МТС, 296. Ще си похапнем, ще обърнем няколко чаши от пенливото манастирско, па за дълъг живот на царя и наздравица ще вдигнем. Ст. Загорчинов, ДП, 371. Вдигам / вдигна чаша <та> (чаши<те>, чашка<та>). Разг. Пия спиртно питие. Той вдигаше чашката [ракия] и с лютата течност лекуваше раната си, притъпяваше мъката си, която го гореше. Д. Спространов, С, 159. Келнерите бързо донесоха приготвеното изстудено вино и наляха чашите.. — Пийте и вижте какъв елексир се ражда.. — Чудо, чудо! — казаха другите и вдигнаха чашите. Елин Пелин,

Съч. IV, 128. Вдигам гири. Жарг. Бурно реагирам в израз на недоволство от нещо; възмущавам се, карам се. Шефът ми е голям мърморко — все ще намери да вдига гири за нещо. Вдигам и слагам някого. Разг. Непрекъснато говоря за някого, като го представям било в лоша, било в добра светлина в зависимост от мнението, което имам за него. И за Наполеон, когото немските патриоти вдигат и слагат като тиранин, той [Гьоте] има само почит, прекланяйки се пред гения му. М. Арнаудов, Г, 38. Да се вдигат и слагат той [Стоянов] и Друмев заради погрешните си стъпки на общественото поле като .. безчестни интриганти е било печално увлечение. М. Арнаудов, БКД, 185. Вдигам се / вдигна се на <бойна> нога. Книж. 1. Воен. Привеждам се в бойна готовност, мобилизирам се за незабавно действие. От село Бистрица войската се връща насам и ни обгражда. Веднага се вдигнали на бойна нога, но не могли да се изтеглят. Ж. Колев и др., ЧБП, 34. 2. Заемам се бързо, енергично за работа, мобилизирам се за действие, работа. Вдигам се /вдигна се на крак. Разг. Пристъпвам към енергични действия, към борба или работа. Из улиците на селото се зачу изведнъж злокобен грак. — Кооперацията обрана! — понесе се от уста на уста и селото се вдигна на крак. Ст. Даскалов, БМ, 30. Цяла София се е вдигнала на крак, начело със студентите. Т. Влайков, Съч. III, 66. Вдигам се / вдигна се на крака. Разг.; Вдигам се / вдигна се от легло<то>. Възстановявам здравето си след тежко боледуване; оздравявам. Иван се влачи пет-шест дни из стаята и се поправи. И щом той се вдигна от леглото, падна Петето. Разохка се то, пламна, гърлото го заболя. Г. Караславов, Тат., 230. Вдигам се на голямо (нависоко). Диал. Придавам си важност, отнасям се надменно, надуто, с пренебрежение към някого; големея се, гордея се, надувам се, перча се. Белиловци не бяха богати хора... но живееха нашироко — все облечени, все нахранени.., гражданееха се, дигаха се нависоко. И. Волен, МДС, 11. Не дигай се на големо, Йовано мамина,/ ке ми паднеш на колено, Йовано мамина. Нар. пес., СбНУ X, 97. Вдигам си / вдигна си консулите. Разг. 1. Скъсвам всякакви отношения с някого, нещо. 2. Махам се от някъде, напускам някое място. Вдигам си / вдигна си парцалите (дърмите, партушините, партакешите, багатериите, чуковете). Разг. Махам се от някъде, напускам някое място. — Смисли за мене... Че ми иде да си дигна парцалите и да си вървя у бащини. Н. Хайтов, ПЗ, 69. — Чу ли? — пристъпи към нея Манол. — Дигай си дърмите и да те няма. Аз си познавам сина. В. Ченков, СНД, 107. — Ще спим в хола, няма да ти пречим — продължи леля Дешка. — Пък на втори или трети декември, като мине преброяването, ще си дигнем партушините. П. Незнакомов, СНП, 68. Подир една-две недели и аз ще си вдигам чуковете оттука. А. Каралийчев, ТР, 6. Вдигам си / вдигна си ризата на прът. Диал. За жена — започвам да водя разпуснат, безпътен живот. — Според мене да оставят тая Милка свободна. Защо да я насилват непременно да се венчава? — каза Кандов.. — Ама как свободна? Да си вдигне ризата на прът ли? Ив. Вазов, Съч. XXII, 135. Вдигам сянка по-голяма от боя си. Диал. Имам високо мнение за себе си; надценявам се. Вдигат ми се / вдигнат ми се акциите. Разг. Добивам по-голямо самочувствие от отправени към мене хвалби, похвали. Вдигнал си главата като свиня. Диал. Разсърдил се, ядосал се. Вдигнал съм се нагоре с гъза. Разг. Грубо. Без причина съм сърдит, с лошо настроение съм. Не вдигам / вдигна глава<та си> от нещо; не мога да вдигна глава<та си>. Разг. Прекалено съм зает, имам много работа. — Всички работят от тъмно до тъмно, работят, глава не дигат! П. Стъпов, ЖСИ, 140. — И работа има за сички... С Благоя и Стоичко глава не можем да дигнем. Имаме и двама чираци. Д. Талев, ПК, 848. Не вдигам / вдигна и пръст<а си> за някого илиза нещо; не вдигам / вдигна и малкия си пръст за някого или нещо. Разг. Не полагам ни най-малко усилие да предприема, да извърша нещо, обикн. в полза на някого или за нещо. — Сега вече бабата е по-мила! — ... тая дето и пръст не е вдигнала за него, тя сега се слуша. Т. Влайков, Съч. I, 274. Не вдигам / вдигна очи<те си>. 1. От някого или нещо. Непрекъснато, продължително гледам някого или нещо, обикн. защото ми харесва или за да го наблюдавам, следя какво прави или какво става. Вечер, като си легне Райка, тя седне до главата ѝ, па си не дига очите от нея и по цяла нощ не заспива. Т. Влайков, ДСУ I, 41. 2. От нещо. Занимавам се продължително, много време с нещо; чета, уча и др. почти непрекъснато. Той все не вдига очи от книгата си... Т. Влайков, Пр. I, 318. Не си вдигай краката, че нямам петало да те кова. Диал. Ирон. 1. Казва се на човек, който се готви да отиде някъде с другите. 2. Казва се на човек, който е сиромах, а се мери с богатите. Откъснал краставица, вдигнала му се плюскавица. Диал. Пренебр. За човек, който от малка, лека работа пострадва. <Та> дим (пушек) <ще> се вдига. Разг. За нещо, което се извършва или работи с голям размах и сила. — Ха, да ни е честита, Райчо... Бре, работят тия синковци, та дим се дига. Г. Караславов, Избр. съч. II, 418.

— Друга (остар.) форма: двѝгам.

РБЕ — ИБЕ Речко

Списък на думите по буква

А Б В Г Д Е Н О П