ВДИГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВДЍГВАМ, -аш, несв.(остар.); вдѝгна, ‑еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вдѝгнат, св., прех. Вдигам. Та като вижда образа на княгиня Райна, остава замаен и много время не вдигва очите си от нея. Д. Войников, РК, 78. вдигвам се, вдигна се страд.

ВДЍГВАМ СЕ несв. (остар.); вдѝгна се св., непрех. Вдигам се.