ВДИШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВДЍШВАМ, -аш, несв.; вдѝшам, -аш, св., прех. Поемам с дишане навътре в себе си въздух, кислород и под. Противоп. издишвам. Разтварям гърди, дълбоко вдишвам свежия въздух на боровата гора зад мене. Д. Калфов, Избр. разк., 335. Когато идех насам, аз и не усетих някаква разлика във въздуха, а сега ми се струваше, че никога гърдите ми не са вдишвали толкова мек въздух, наситен с такъв лек, приятен горски мирис. Д. Немиров, КБМ III, 51. Той пали, [цигара] вдишва жадно лютивия дим и се поуспокоява. Др. Асенов, СВ, 135. Сега Малеев мислеше за днешната работа, вдишваше аромата на пролетния ден и се усмихваше. Ст. Марков, ДБ, 60. Вдишвам през носа. ● Обр. Той с цялото си същество вдишваше ведрия покой на августовската нощ, отпъждайки от себе си всяка мисъл. Е. Манов, БГ, 61. вдишвам се, вдишам се страд.