ВДЛЪБНАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВДЛЪ̀БНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вдлъбна като прил. Който е вдаден навътре; хлътнал. — Значи такава е работата — позаглади Антон младото си небръснато лице, под чиито скули се обтягаха две вдлъбнати черти. Кр. Григоров, Н, 158. Той винаги издебваше случай да завърти разговора за войната и след като подробно обясняваше как е бил ранен, събличаше сакото си, разголваше рамото си и показваше на всички вдлъбнатото червено месо, откъдето беше минал куршумът. Д. Кисьов, Щ, 387. Вдлъбнатите ѝ очи са загледани нейде към тъмното кьоше зад пещта. Т. Влайков, Съч. II, 213.

◊ Вдлъбнато огледало. Опт. Огледало, чиято отразяваща повърхност е вдадена на‑

вътре и концентрира енергията на светлината, като я събира. Противоп. изпъкнало огледало. Единственият видим знак, оставен от първите посетители на Луната върху тъжната безжизнена повърхност, са няколко големи вдлъбнати огледала, които събират светлината на Земята. К, 1963, кн. 15, 4.