ВДОВЀЦ

ВДОВЀЦ, мн. -вцѝ, м. Мъж, който не е встъпил в брак след смъртта на жена си. В село на Пелинко изведоха песен. Това не му попречи да се ожени. Само че жена му наскоро умря и сега той бе вдовец. Елин Пелин, Съч. I, 22. Чувала беше още за него, че е без жена, но вдовец ли е , жена ли е оставил, пък е забягнал по широката земя — това тя не знаеше и никого не бе питала. Ц. Церковски, Съч. III, 12. Филип се досети, че от година-две Кольо беше останал вдовец с много деца на главата си. Й. Йовков, ЖС, 68. Расна ми Денка, порасна,/ отвред ѝ годежници дойдоха,/ от девет села ергени,/ а от десето вдовците. Нар. пес., СбВСт, 53.

Сламен вдовец. Разг. Шег. Мъж, чиято съпруга не е при него, заминала е временно някъде.

— Други (диал.) форми.: довѐц, удовѐц.

Списък на думите по буква