ВДОВЍЦА

ВДОВЍЦА ж. Жена, която не е встъпила в брак след смъртта на мъжа си. Отиде си и той. Остана още една вдовица и още една черна забрадка се замярка от село към гробищата. Й. Йовков, ЖС, 127. Тя беше останала отрано вдовица, дядо ми умрял от някаква стомашна болест. К. Калчев, ПИЖ, 24. Запей как брат брата продава,/ как гинат сили и младост,/ как плаче сирота вдовица / и как теглят без дом дечица! Хр. Ботев, Съч. 1929, 9. На вдовицата жена и полите ѝ са душмани. Погов. Бедна вдовица. Клета вдовица. Самотна вдовица.

Сламена вдовица. Разг. Шег. Жена, чийто съпруг не е при нея, заминал е временно някъде.

— Други (диал.) форми: довѝца, удовѝца.

Списък на думите по буква