ВДОВЍЧИН

ВДОВЍЧИН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е на вдовица. Едва ся била захванала вдовичината къща. Олеле Марко, нашата къща гори! — извика някой си из навалицата. КН, 1873, 76. Вдовичин син.

— Други (диал.) форми: довѝчин, удовѝчин.

Списък на думите по буква