ВДРАЖА̀ВАМ

ВДРАЖА̀ВАМ, -аш, несв.; вдража̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Остар. Вдражавам се (Ст. Младенов, БТР). вдражавам се, вдража се страд.

ВДРАЖА̀ВАМ СЕ несв.; вдража̀ се св., непрех. Остар. Ставам драг, мил, понравям се на някого. При всички тия свои добрини и достойнства Добре не можа да ся вдражи и да угоди нито на попа, нито на общината. Й. Груев, КН 4 (превод), 9. След това децемвирите трябувало да си оставят длъжността, но тям ся вдражила неограничената власт и тии зели да управляват своеволно. ВИ, 46.

Списък на думите по буква