ВДЪВКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВДЪ̀ВКВАМ СЕ, -аш се, несв.; вдъ̀вкам се, -аш се и вдъ̀вча се, -еш се, мин. св. вдъ̀вках се, св., непрех. Диал. Ставам неприятен за дъвкане. "Сбърках ли нещо, Боже, и ме предупреждаваш?" Вдъвка се залъкът в устата ѝ. М. Яворски, ХСП, 85. — Медът има това свойство, щото повече може да са яде, по̀ не са усеща натъртванието на мазнината, по̀ не са вдъвква на човек. З. Стоянов, ЗБВ III, 179.