ВДЪРВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВДЪРВЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вдървя като прил. 1. Който е ста‑

нал твърд като дърво. За консервната промишленост подхождат сортове със средни листа на зелката, без дебели и вдървени ребра. П. Даскалов и др., ТК, 61. Разглеждахме вдървените стъбла на доматите.

2. За човешко или животинско тяло, крайници и под. — който е неподвижен, безжизнен или е загубил чувствителността си поради смърт, парализа или друго заболяване, студ, уплаха; вцепенен, схванат, вкочанен. Янко и Кольо гледаха със страх мъртвите зверове — вкочанелите им тела .. Изправени пред тая купчина от вдървени тела, двамата усещаха леки тръпки да лазят по гърбовете им. Ем. Станев, ПЕГ, 75. Пренесоха героя на върха на хълма, положиха го на зелената трева — студен, неподвижен, прекрасен. Над него блестеше нежно и печално синьо чистото унгарско небе, слаб ветрец галеше вдървеното лице. П. Вежинов, ВР, 279-280. На две крачки едно полупарализирано момиче, крепено от стара жена, плачеше, тътрейки накриво своя вдървен крак. К. Константинов, ПЗ, 79. Искаше да каже нещо на сеймените, но езикът не го слушаше, нито се превърташе в устата му, сух, вдървен и тръпчив като въглен. А. Христофоров, А, 111-112. Ледената вода веднага го прониза целия .., но той не излезе от водата, продължи надолу с вдървени крака. П. Вежинов, НС, 163.

3. Прен. За стойка, поза, походка и др. — който е прекалено скован, стегнат. Тя погледна угриженото лице на майка си, погледна баща си, взел малко вдървена, тържествена поза на другия край на масата, и се усмихна на себе си. Ем. Манов, ДСР, 174. Тя се поклони величествено и с вирната глава, с изправена и вдървена стойка на тялото си тръгна към рояла. Д. Димов, Т, 190. Старостта не обича да вижда себе си, угасналите си очи, вдървената си походка. П. Вежинов, НБК, 13. Алеите бяха тук-таме заледени и той трябваше да върви внимателно, с вдървено тяло, цял нащрек, за да не се подхлъзне. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 43.