ВДЪРВЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВДЪРВЀНО. Нареч. от вдървен (във 2 и 3 знач.); неподвижно, схванато. Той облиза почернелите си, вече напукани устни и остана да лежи вдървено и мълчаливо. Д. Ангелов, ЖС, 167. На коженото канапе сър Елиот пушеше цигара, а срещу него, като държеше главата си изправено и малко вдървено, говореше граф Игнатиев. Ст. Дичев, ЗД II, 790. Очаквах той да продължи или най-малкото да се спре при мен, но Стефан не каза нищо повече, отминавайки някак вдървено нататък. Л. Станев, ПХ, 49-50. Мавруд стана, изправи се вдървено от болестта. С. Северняк, ИРЕ, 36.