ВДЪРВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВДЪРВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; вдървя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да стане твърдо като дърво. Те [усойниците] изпускали през езика си отрова, която вдървявала човека моментално. К. Момчилов, ЗК, 60. Снегът и студът вдървиха обувките ми.

2. Ставам причина, правя нещо (обикн. човешко или животинско тяло, крайници) да стане неподвижно, сковано, да загуби подвижността или чувствителността си; сковавам, вцепенявам, вкочанявам. Дядо Лулчо понякога ще влезе в кръчмата и ще се свие зад печката; седи, мълчи, гледа и току изведнъж ще рипне и ще си тръгне, поизкривил глава настрана — някаква болест беше вдървила врата му. И. Волен, МДС, 142. Страхът вдърви краката му. Кл. Цачев, СШ, 38. вдървявам се, вдървя се страд.

ВДЪРВЯ̀ВАМ СЕ несв.; вдървя̀ се св., непрех.1. Ставам твърд като дърво; вкоравявам се. Обувките ми се вдървиха от студа.

2. За човешко или животинско тяло, крайници и под. Ставам неподвижен, безжизнен, безчувствен поради смърт или парализиране. На заранта намерихме Ваклушка просната на земята и подута .. Стрина Здравка я побутна оттук, побутна я оттам, но овцата бе се вдървила вече. И. Волен, БХ, 91-92. Като усети в отпора на старческите твърди колена, че мъртвата бе започнала да се вдървява, Дора отново почув‑

ствува в сърцето си студен, вледеняващ прилив на страх. Д. Талев, И, 410. // Обикн. за крайник, част от човешкото тяло — ставам временно неподвижен или загубвам чувствителността си, обикн. от продължително стоене неподвижно, от студ, уплаха, силно вълнение и др.; изтръпвам, сковавам се, схващам се, вцепенявам се, вкочанясвам се. Черната тълпа се размърда, войниците пристъпяха от крак на крак — едва сега усетиха, че нозете им са се вдървили. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 195. Полека-лека почнах да си мърдам пръстите на краката. А то, като се бяха вдървили... Ст. Чилингиров, ПЖ, 36. Когато джелатинът вдига ятагана, за да отсече беловласата глава, ръката му се вдървява. П. Стъпов, ГОВ, 204-205. Макар да знаех урока си "на вода", устните ми се слепиха, езикът ми се вдърви и не можах да отроня нито дума. Кр. Григоров, ОНУ, 5. Като се събуди, пазачът усети, че краката му се вдървяват. Снегът го беше затрупал до пояс. Ламар, ГМ, 29.