ВДЪХНОВЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВДЪХНОВЀНОСТ
ВДЪХНОВЀНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от вдъхновен. Остава ни само да общуваме с природата .., да търсим опора в нея, вдъхновеност и утешение. Й. Радичков, СР, 74.