ВДЪХНОВИТЕЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВДЪХНОВЍТЕЛКА ж. 1. Жена, която вдъхновява. Обикнах безкрайно лириката на поета, но ме вълнуваше и вдъхновителката му. Цялата лирика на Яворов е свързана с малкото момиче с две хубави очи. ЖД, 1967, кн. 6, 13. И мен, скиталец клет във чужди крайща, / днес викат вдъхновителките нежни / на наште мисли, за да призовя / героите от вечний им покой. К. Христов, Мис., 1896, 551.

2. Прен. Произведение на изкуството, кът от природата и др., които вдъхновяват. Вазов е искал винаги искрено да изрази народните въжделения .. Поезията според него не бива да бъде само отзвук на общите народни стремежи, а и вдъхновителка за тяхното постигане. Г. Цанев, СИБЛ, 136.