ВЕГЕТАТИВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕГЕТАТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Биол. Който се отнася до растежа и развитието на растения и животни.

◊ Вегетативен орган. Бот. Орган, който служи за поддържане на вегетативните функции на растителния организъм. Чрез корена, стъблото и листата растението се храни и нараства. Те са вегетативни органи. Бтн VI кл, 14. Всички [семенни растения] .. имат вегетативни (корен, стъбло, листа) и размножителни органи (цвят, семе). Бтн VI кл, 137. Вегетативна нервна система. Физиол. Дял от нервната система на човека и гръбначните животни, който регулира дейността на отделителните органи, на органите на кръвообращението, храносмилането, дишането и размножаването, обмяната на веществата и функционалното състояние на всички тъкани. Вегетативната нервна система е онази част от нервната система, която регулира предимно функциите на вътрешните органи. Анат. VIII кл, 111. Вегетативна хибридизация. Биол. Хибридизация, която се извършва по безполов път; кръстосване. Мичурин и неговите последователи разработиха редица методи за разклащане на наследствеността, които се използуват за получаване на нови сортове растения и породи животни. Такива методи са: 1) вегетативната хибридизация; 2) половата хибридизация; 3) промяна на жизнените условия. Биол. Х кл, 147. Вегетативно размножаване. Биол. Безполово размножаване на растенията и низшите безгръбначни, при което новият организъм се образува от части на майчиния организъм. Вегетативното размножаване се изразява в способността на растението да развива нови индивиди .. от вегетативни

органи — корен, стъбло, листа, а така също и от видоизменени стъбла — луковици, грудки, коренища. ОБиол. Х кл, 63. Едновременно със семенното размножаване жълтурчето се е приспособило и към вегетативно размножаване. Бтн VI кл, 114.

— От лат. vegetativus през нем. vegetativ.