ВЕГЕТАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕГЕТА̀ЦИЯ, мн. няма, ж. 1. Бот. Състояние на растенията, при което те нарастват и образуват вегетативните си органи (корен, стъбло, листа). Азотните торове в повечето случаи се дават като подхранване на пшеницата през време на вегетацията ѝ. Осн. сел. стоп. VIII, 66.

2. Прен. Книж. Живот без духовни интереси, без идеали; живуркане.

— От лат. vegetatio 'растеж' през нем. Vegetation.