ВЕГЕТИРАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕГЕТЍРАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от вегетирам. Българинът като творец не може да се ограничи в рамките на традицията. В противен случай той би се осъдил на вегетиране и безплодие. Б. Шивачев, Съч. I, 56. Застреха е консервативно настроен стопански деец, който обича застоя, вегетирането, бездействието под сянката на традициите. С, 1951, кн. 12, 199. Аз ще направя от тази мина сериозно предприятие .., ще цивилизоваме този край, обречен иначе на вегетиране. Д. Фучеджиев, Р, 196. Творческо вегетиране.