ВЕДРИНА —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЕДРИНА̀1, мн. няма, ж. 1. Ясно време, когато грее слънце, няма облаци, мъгла и въздухът е чист, свеж; безоблачност. Сега едрите му лъчисти очи поглъщаха с възторжена радост чудното спокойствие на умореното есенно поле, дълбоката ведрина на бляскавия хоризонт и чистата синева на далечните призрачни планини. Г. Караславов, ОХ III, 571. Грейна хубаво слънце. Небето светна от ведрина. Ив. Карановски, Разк. I, 159.
2. Прен. Бодрост, жизнерадост, душевно спокойствие. Алекси беше личен момък, нравеше ѝ се, защото беше общителен и сърдечен, сила и ведрина вееше от него. А. Гуляшки, СВ, 225. Малко по малко един мир, една ведрина обля образа му. Св. Миларов, СЦТ, 73.
3. Прохлада, свежест, хладина. Отначало пристигна плах ветрец, поклати високото коило, прошумя в клоните на дървото и облъхна с ведрина цялото поле. К. Петканов, ЗлЗ, 256. Очертанията на елите се откроиха по-добре в небето, една сладка, тиха ведрина проникна в гъстата сянка. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 25. Дългите сенки отвън и ведрината, която нахлу през прозорците и през вратата, показваха, че се мръква. Й. Йовков, ВАХ, 37. Рифат паша отвори прозореца. Пое утринната ведрина на росната градина. А. Каралийчев, ПГ, 130-131. Тревата, от снаряди покосена, / ухае и умира със деня, / ранените дървета тихо стенат / в предзалезната мека ведрина. Ив. Пейчев, Избр. с, 53.
ВЕДРИНА̀2, мн. няма, ж. Гимнастика, която се прави сутрин в училище, лагер, на бригада и др. преди започване на занятия, на работа. Боян ще гледа отстрана, когато играем с учениците утринната ведрина. Л. Александрова, ИЕЩ, 214. А плуването всеки ден е раздвижвало болната му ръка .. Същото е вършила и гимнастиката. Как добре се почувствува тогава, в гората, когато прави ведрина с момчетата! В. Райков, ПВ, 131-132.