ВЕДРИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕДРЍЦА ж. Диал. 1. Голям дървен съд за вода, мляко и др., който се използва обикн. в селския бит; дървена кофа, ведро. — Мамо, да видиш Анка, мамо! .. Луда, луда ти казвам! .. Взела ведрица — пра̀се да пои — а я носи в пчелиня. Ц. Церковски, ТЗ, 48. Сичката му покъщнина е една тенджера и няколко ведрици. П. Р. Славейков, СК, 70. Тръгнала ми Донка на вода / с кованата ведрица. Нар. пес., СбВСт, 618. Буен ми вятър повея, / дребен ми дъждец заидя, / сиво стадо завари, / стадо неиздоено, ведрици неумити. Нар. пес., СбВСт, 305. Циганска ведрица — всичко побира. Погов. // Дървен съд, с който вадят вода от кладенец (Н. Геров, РБЯ).

2. Количеството течност, която се съдържа, вмества в такъв съд. — Жени ме, майко, жени ме, / дури сум младо-зелено, / .. / дури е жито евтино, / килница вреще [чувал] сто пари, / ведрица вино золота. Нар. пес., СбБрМ, 335.

◊ Сини ведрици (съкр. ведрици). Диал. Растението (цвете) кандилка; кандилница, кандилче, кошнички, любика. Колко прелест‑

ни са цветовете на самодивското лале и омайничето, на ведрицата и петлюгата! Ст. Драганов, ФБР, 3.

> Циганска ведрица. Диал. 1. Смес от разни ястия, буламач. 2. Неодобр. Стомах на човек, който яде всякакви яденета; търбух (Ст. Младенов, БТР).