ВЕДРО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕДРО̀, мн. -а̀, ср. 1. Дървен съд за вода, мляко и др., подобен на котел. Людмила ставаше рано,.. грабваше ведрата и тичаше на бунара. А. Гуляшки, СВ, 69. Комитът мълчаливо и често пиеше вино от блюдото, като си гребваше сам от ведрото. А. Дончев, СВС, 94. Навсякъде по улиците стояха войници, мъкнеха ведра и кофи. П. Вежинов, ЗЧР, 125.

2. Количеството течност, която се съдържа, вмества в такъв съд. Ведро вода. Ведро мляко.

3. Разг. Мярка за вино, ракия и др. (10 или 12 литра). — А много ли имате от старото вино .. — Около триесет ведра, Хаджи! Л. Каравелов, Съч. II, 58. Дванайсет крави доя, ама крави ти казвам — все са монтафонки. Едната — ведро пълни, толкова млечни са. Кр. Григоров, Н, 19.

◊ Вали (излива се, лее се и под.) <като> из ведро. За дъжд — вали много силно, проливно. Дъждът валеше из ведро. Уличките се превърнаха в буйни реки, площадът — в езеро. Н. Стефанова, РП, 81. Дъждът почна да барабани по чергилото на файтона. В Кутловица той започна да се излива като из ведро. А. Каралийчев, ПГ, 184. Няма селянин, който ще тръгне на пазар, щом вали из ведро. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 90. Дъжд се лее като из ведро.

ВЀДРО нареч. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. а) Означава, че някъде е ясно, светло, че има слънце, светлина. Противоп. мрачно. Уж ведро е, а пък гърми... К. Кристов, В, 51. б) Прен. Означава, че от някого се изпитва чувство на спокойствие, радост, лекота. В гърдите е така леко, приятно, ведро, като току-що родилото се утро. К. Кръстев, К, 78. Той се повдигна от земята, сълзите бяха пресекнали, а и в сърцето му бе ведро и спокойно. Ст. Загорчинов, ДП, 239.