ВЕДРООК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕДРОО̀К, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. 1. Който е с ведри очи.

2. Прен. Който е ясен, светъл, безоблачен. И тя въздъхна — / издълбоко, / изплавала / из тежък мрак. / Небето пак е ведрооко / и всичко става ясно пак. В. Андреев, ПП, 80.