ВЀДРЯ

ВЀДРЯ СЕ, -иш се, мин. св. няма, несв., непрех. Рядко. За небе, небесен простор и под. — изяснявам се, ставам ясен, чист, без облаци; ведрея. А над нашите глави небето се дигаше още толкоз, ведреше се — вечерната бледина все по̀ се заличаваше — и на всяка минута блясваха и затрептяваха нови и нови рояци звезди. А. Страшимиров, УШ, 29. Укор върху укор се сипеха безчетни / върху събраните .. / Но вече минал бе изпървия уплах; / небето почваше изново да се ведри, / .. затрептя — / спокойна дума от войводските уста. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 34.

Списък на думите по буква