ВЕДЪР —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЀДЪР, -дра, -дро, мн. -дри, прил. 1. За ден, утрин и под. — през който има достатъчно светлина, през който не е облачно, мъгливо; ясен, светъл. Противоп. мрачен. Беше ведра юнска утрин и приятен хлад нахлу в стаята. Д. Талев, СК, 8. Над белия планински лагер възхождаше денят — ведър и
слънчев. Цв. Ангелов, ЧД, 85. И аз отново ще заспя, и аз отново ще погасна, / тъй както гасне морний ден, за да изгрее чист и ведър. Хр. Ясенов, Събр. пр, 31. И ведрата вечер зове / на вечна почивка, под свода / на звездната майка природа / заспалите в мир синове. Н. Лилиев, С 1932, 92. // За небе, небесен простор — който не е затъмнен от облаци; безоблачен, ясен. По-необятно и по-високо изглеждаше небето, ведро и чисто. Й. Йовков, Разк. II, 124. Над тях ведро и мило синееше пролетното небе. И. Петров, МВ, 119. Утрината беше приятно топла и слънчева, априлското небе се синееше ведро и спокойно. Д. Ангелов, ЖС, 401. И мигом безбройни цветя лекокрили / изпръхнаха в ведри простори. П. П. Славейков, Б, 40. Ведри хоризонти.
2. За въздух, вятър и под. — който е приятно хладен и свеж; прохладен. Въздухът е ведър и се леко диша. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 143. Лъх ведър нивята запали, / облъхва след огнений зной. Д. Дебелянов, С 1936, 39. Настъпва нощ. Река Владайка / шуми и лъха ведър хлад, / за да прегърне като майка / възторжнотрудовия град. Н. Хрелков, ДД, 194.
3. Прен. Който изразява или съдържа бодрост, жизнерадост, спокойствие. Ведрото му румено лице дишаше бодрост, здраве и издръжливост. Д. Ангелов, ЖС, 208. Цялото му лице бе придобило жив, ведър израз. Д. Талев, ПК, 369. И никаква неволя нито можа да смръкне ведрите му големи очи, ни от устни му да пропъди веселия гласен смях. П. Тодоров, И I, 117. Умните му зелени очи бяха втренчени неподвижно в лицето ѝ. От тях се излъчваше ведър и спокоен блясък. Д. Димов, Т, 303. Със ведър поглед, с усмех на уста, / над него бе се майка му привела. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 22. Вятъра волен далеко понесъл е / нашите песни и смях... / песни ликуващи, ведри и весели — / цялата младост е в тях! Е. Багряна, ВС, 23.
4. Прен. Поет. Който е изпълнен със спокойствие, радост, който е без тревоги и вълнения. Животът бе ведър / и лесен. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 76. Люлян в грамадна бяла люлка, / .. / заспивам кротък, ведър сън. А. Разцветников, С, 136. Препускат тримата и гледат с ясен взор, / .. Душата ведра е, сърцето е доволно. К. Христов, ЧБ, 14. 1. Духът ми, без да имаше видима причина, беше ведър и весел. Св. Миларов, СЦТ, 51. // Рядко. Който се отличава с яснота. Висок, снажен, .. бодър духом и с ведър ум, той внушаваше неволно уважение. Ив. Вазов, Съч. Х, 169. Млад бях тогава, отче, / силна бе ръката ми, ведра — моята помисъл, а сърцето ми смело. Н. Райнов, КЦ, 100. Ведра мисъл.