ВЕЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЀЕР м. Остар. Книж. Ветрило. — Ласкателю! — каза му Драга, като галено го перна по лицето с веера си. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 117. Белите пътища, които излизаха от село, като лъчи из един център, и желтите ивици на нивите, — всичко това под необятния купол на небето приличаше на грамаден веер, разгънат около селото. Й. Йовков, Разк. I, 126. Реката спира за отдих пред баража и по неговата дъга от цимент се разлива като веер надолу и движи турбината. Ст. Станчев, НР, 36.

— Рус. веер.