ВЀЖДА

ВЀЖДА ж. Ивица косми над очната кухина. Имаше [Нона] тънки извити вежди и хубави черни очи, обкръжени с дълги черни мигли. Й. Йовков, ЧКГ, 10. Под рошавите му вежди светят малки сиви очи. Т.Влайков, Съч. I, 1941, 3. Дядо Костадин нахлупи гугла до вежди изправи снага и застана пред бирника. К. Петканов, СВ, 197. Големите сини очи на монаха гневно блеснаха под сключени вежди. Д. Марчевски, ДВ, 7. Хаджи Захария Мирчев приличаше на някой библейски човек, с дълга бяла брада и бели вежди, като заснежени стрехи над очите му. Д. Талев, ЖС, 300-301. "Пет години ходих .. грѐха ми в премежди / две очи небесни под гайтани вежди." П. К. Яворов, Съч. I, 43. Калугерица думаше: — В манастир място широко — / за тебе място тук нема, / че ти йе равна снагата / и ти йе руса косата, / и ти са черни очите, / и ти са тънки веждите. Нар. пес. СбНУ ХLVI, 83. Черни вежди. Гъсти вежди. Дебели вежди. Вити вежди.

Веждите ми са окапали; изтрили ми са се веждите. Разг. Ирон. Обикн. във 2 и 3 л. Не

изпитвам никакъв срам; станал съм съвсем безсрамен. Вместо да изпиша вежди, изваждам очи. Разг. Въпреки стремежа си да направя нещо добро, навличам на себе си или другиму беда. Не може да се мине реката с лодка, без немците веднага да усетят. Тогава вместо да изпишем вежди, ще извадим очи. П. Вежинов, ЗЧР, 89. Изпод (под) вежди, гледам (поглеждам, изглеждам и под.). Разг. 1. Крадешком, скрито, без да вдигам очи (гледам). Не можех да му се нарадвам. Тайничко изпод вежди и отдалече го разглеждах, разучавах — лицето, поизгоряло от слънцето и кафяво като кора от препечен хляб. П. Михайлов, МП, 17. Морозов поглеждаше изпод вежди своите доброжелатели и другари и като им правеше знак да мълчат, отминаваше ги с благодарност и продължаваше своя опасен като смъртта път. К. Ламбрев, СП, 42. 2. Сърдито, намръщено, враждебно (гледам). Само Динко гледаше студено, недружелюбно под вежди, разсърден, че със своето циврене тези жени развалиха именния им ден. Г. Караславов, ОХ II, 516.

Списък на думите по буква