ВЀЖДИЧКА

ВЀЖДИЧКА ж. Умал. от вежда; веждица. Не обичам аз детето ми, като плаче. Разкриви уста, набръчка веждички, разцили се... П. Тодоров, Събр. пр II, 158-159. Пеньо Динев беше висок, кокалест.. А Точето беше дребничък и свит като какавида, с безцветни руси веждички и с десетина косъма под носа. Г. Караславов, Избр. съч. II, 428.

Списък на думите по буква