ВЕЖЛИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕЖЛЍВО. Нареч. от вежлив; учтиво, любезно. — Господин инспекторе, да ви представя госпожица Стоянова, нова, за пръв път учителка. — Приятно ми е — каза инспекторът и вежливо подаде ръка. Елин Пелин, Съч. IV, 169. — Ваша милост, вървете напред, аз подире Ви, каза вежливо бай Ганьо. Ал. Константинов, БГ, 40. — Госпожице Анета, моля, ако обичате, още едно кафе — вежливо помолвам келнерката Анета. Д. Калфов, Избр. разк. 321. — Добър вечер. Всички вежливо подстанаха и отговориха на поздрава му. Орце с движение на ръката покани Кадир ефенди да седне при тях. Д. Стространов, С, 51.