ВЕЗАЛО —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЕЗА̀ЛО
ВЕЗА̀ЛО, мн. -а̀, ср. Диал. Въже или други усукани нишки, които служат за връзване. И Гина Звезделина се опила и заспала. Тогава Трена Кръчмарица отвързала Марко. Марко зима везалата, та ги на Гина турнал. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 506.