ВЕЗБА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕЗБА̀ ж. 1. Везане, бродиране върху плат, обикн. с разноцветни конци; бродерия. Ръчна везба. Курс по везба.

2. Ушита, везана върху плат украса; везмо, бродерия. Из двете главни улици .. вървяха бавно и тежко, пременени с дълги сукнени джубета .., на глава с червени или черни шапки, със златни везби по краищата, болярите. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 3. Дрехата се гънеше като знаме, бледосиня, със сърмени едри везби, обсипани със скъпи камъни. Ст. Загорчинов, ЛСС, 132. Стаята, в която влязоха, беше почти тъмна, четирите ѝ прозорци .. бяха засенени с двойни завеси — бели, с везби и тантели по краищата. Д. Талев, ПК, 429. // Платът, ръкоделието, на което се изработва такава украса; везмо, бродерия. Само Ния не подигна очи, наведена над някаква везба. Д. Талев, ПК, 330.