ВЕЗИРСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕЗЍРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който принадлежи на везир или е свързан с везир. В мирно време властта ги [свободните войни] е заставяла да прекарват по шест месеца в Цариград или в Одрин — да се грижат за султанските и везирски коне или пък да косят сено. В. Пенев, НБВ, 5. През Казанлъшко престанаха да минават анадолски манафи и везирски делибашии и да грабят и последния къшей от устата на хората. П. Константинов, ПИГ, 82. Секи новоизбран патриарх трябва да внесе известна сума и в султанския, и във везирския .. дворец. С, 1872, бр. 47, 373.