ВЕЗМО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕЗМО̀, мн. -а̀, ср. Ушита, везана върху плат украса; везба. На края, когато силите я изоставяха [Баба Сребра] само боядисваше и везеше и учеше другите. Имаше купища платна с везмо по тях, .., и те ходеха от село в село да се учат от тях жените да красят носията си. А. Дончев, ВР, 157. Със съвършена простота е направена женската носия от Виево. Тая цепната встрани малинова фуста, богато обточена в полите от черен гайтан — по съчетание на цветовете, по кройка и везмо, — е истинско произведение на изкуството. Н. Хайтов, ШГ, 108. Хорото се виеше на три пояса. Слънцето играеше по пъстрите и ситни везма на момите и младите булки. К. Петканов, П, 62. // Предмет, на който се изработва или е изработена такава украса; везба. Майка ѝ беше втикнала в ръцете ѝ везмо, заставила я бе да седне на чергата, тури и газениче на стол до нея — нека везе да се теши. А. Страшимиров, ЕД, 167. Дано да е така .. — прошепна момата и отново наведе глава над везмото. Д. Спространов, ОП, 284. Кина не харесваше загриженото лице на майка си и се помъчи да я разсмее. Разправи ѝ за дружките си, за везмата им и коя какви дарове е приготвила. К. Петканов, МЗК, 71.