ВЀЗЯ, -еш, мин. св. -ах, несв., прех. Веза. Тя беше изкусна да тъче тънки платна, да плете кенета и тантели, да везе на гергеф. Д. Талев, ПК, 749. Седнала йе Яна на малата врата / под белата лоза. Ем си седит Яна, / шарен гергеф везит, дребни сълзи ронит. Нар. пес., СбБрМ, 339.