ВЕЍЛО

ВЕЍЛО, мн. -а, ср. Диал. Открито място, където отвяват овършаното жито, ечемик и др. Едни от помагачите настилаха с ръженица оголените места в хармана, а други чакаха вятъра на веилото. К. Петканов, ОБ, 139. Цялото му семейство и няколко души помагачи тикаха овършания овес към веилото. К. Петканов, ДЧ, 5.

Списък на думите по буква