ВЀЙНИК, мн. -ци, м. Диал. Покрити с вейки, колиба или навес, които служат за
подслон или сянка. Дуни ми, ветре ладяне, / разлади поле широко, / по поле църни аргате, / по планин млади шлегаре, / под вейник бели бучкаре, / йу лагер млади войници. Нар. пес., Т. Панчев, РБЯд, 48.