ВЀЙЧИЦА

ВЀЙЧИЦА ж. Умал. от вейка. Лазар пристъпи към старата върба, хвана се за една вейчица и скочи във вира. К. Петканов, ОБ, 67. Стройна се Калина вие над брега усамотени, / кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 123.

Списък на думите по буква