ВЕКИЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕКЍЛ м. Остар. 1. Довереник, пълномощник. Кадир ефенди заповяда: — Вземи тескерето на Йордан Попйорданов ефенди от Велес и му издай виза за Швейцария. Аз го познавам, той е верен и добър поданик на султана. Аз ставам векил за него. Д. Спространов, С, 59-60. Там бяха седнали по-младите на връст, / по-отборни мъже, извити околвръст / най-видния от тях — векил Вълкан Гошана: / Сокола, Чер Чемер и Дейо Делибана. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 25.

2. По време на османското владичество у нас — лице, избрано от селяните да ги представлява пред властта. Самите селски векили, бирниците, кметовете и другите официозни лица взимаха ревностно участие в приготовлението. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 86.

— От араб. през тур. vekil.