ВЕКОВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕКО̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който съществува, трае в продължение на векове. Тоя край на гората бе най-дивият и непристъпен край. Дърветата растяха гъсто, бяха все дебели, вековни. О. Василев, ДГ, 7. Само вековните брястове бележеха пътя, по който някога беше текъл животът между двата големи града. А. Дончев, СВС, 7. Вековният град живееше своя многообразен живот. К. Константинов, ППГ, 207. Тук бедност вековна е гост постоянни. Ив. Вазов, Съч. III, 124. Рушители на гнет вековен, / продаде ни предател клет. П. К. Яворов, Съч. I, 60. Българинът,.., запретна се юнашки и скокна да отмъщава за своите вековни теглила. НБ, 1876, бр. 2, 6.