ВЕКОВЕЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕКОВЀЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Поет. Вековен, вечен. Характерна черта на нашата възрожденска обществена и религиозна мисъл е, че вековечните въпроси и идейни проблеми в нея се поставят и решават в процеса на една практическа позитивна програма. Т. Жечев, БВ, 305. С комбинираните усилия на наши и чужди учени, разбулват се една по една тайните на вековечната дейност на природните сили около образуването и моделирането на балканския земен профил изобщо и специално на китната Витоша. П. Делирадев, В, 25. Родопи горделиви — грамада вековечна, / .. / защо ме тъй привлича видът ви див, суров? Ив. Вазов, Съч. II, 28. Не стигнаха ли дните изживяни / в безцелен поход към земи незнайни, / към извора на вековечни тайни? Н. Лилиев, С 1932, 128.