ВЕКОВЕЧНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕКОВЀЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Поет. Вечност. И мина той там, дето сълзи няма, / нито въздишки, скърби и неволи, / во лоното на вековечност няма, / на тишината в светлите юдоли. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 163.