ВЕКО̀ВНИК

ВЕКО̀ВНИК, мн. -ци, м. Поет. Индив. Стогодишник. Като вековници два дъба - братя, / раздалечени в бури и мъгли, / но сплели крепки корени в земята — / кой нас ще раздели? Бл. Димитрова, Л, 157.

Списък на думите по буква