ВЕКУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕКУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Живея много дълго време, живея цял век. Всеки зинал като ламя и прибира, мъкне, крие, като че ще векува на земята. Елин Пелин, Съч. III, 39. — Е, умрял — умрял. Голяма работа. Той умрял сега, а аз ще умра след него, ти ще пукнеш след мене, после даскал Милко, дядо Дамян, Стоян Грошът, чичо Йовко — няма да векуваме! Чудомир, Избр. пр, 269-270. — Ние утре с баща ти ще се килнем, няма да векуваме. Ти ще живееш с нея. И. Петров, НЛ, 79. — Грабил! Грабил! Като че ли ще векува на този свят... К. Калчев, ЖП, 474. ● Нар.-поет. Обикн. век (векове) векувам. А тя,.., всичко посреща с разум. Сякаш век е векувала на земята... Н. Каралиева, Н, 178. Седнали в Нихболи спахиите, закрепостили се в тоя "Кючюк Стамбул" с десет хиляди войници, в блаженство смятали векове да векуват. Ст. Станчев, НР, 63.

2. Прекарвам, престоявам дълго време на едно място. Той загатна, че би желал да си купи и някакъв имот в столицата, това, според него, също е изгодно. Пък и няма да векува в малкото, глухо и мръсно околийско градче... Г. Караславов, ОХ II, 351. — Нас ни чака и друга работа на село. Няма да векуваме там. Г. Манов, КД, 63.

3. Съществувам векове, съществувам вечно. Навред Витоша има каменни реки.. Мълчаливи, глухи, отдавна мъртви, те векуват като паметници от онова далечно време, когато огнената маса на земята е стигала високо. Ст. Станчев, ПЯС, 40. О скитнико, недей тъгува: / Под нашето небе прекрасно / и твойта мисъл ще векува! Ив. Вазов, Съч. ХVII, 206.