ВЕКУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЕКУ̀ВАНЕ
ВЕКУ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от векувам. "Векували сме, да, ала най-далновидните от нас знаят, че това векуване свършва. И търсят ония сили, които ще ги заменят. Затова съм под ръка с вас, приятелю." Г. Стоев, З, 143.